Уважаеми г-н Николай Найденов,
Уважаеми г-жо Дора Янкова,
Уважаеми г-жо Магдалена Макавеева,
Уважаеми г-жо Катя Попова,
Уважаеми г-жо Славина Чапкънова,
Уважаеми г-н Николай Нанков,
Докато от трибуните се говорят тежки думи за „ред, работа и растеж“, реалността извън кабинетите изглежда съвсем различно — стотици фирми чакат, хиляди работници броят стотинки, а плащанията по договори стоят блокирани без обяснение.
И тук идва въпросът, който все по-често се чува извън стените на министерството:
Какво вечеряте вие и вашите семейства всяка вечер?
Защото благодарение на вашите решения — или липсата на такива — има хора, които не знаят дали ще имат какво да сложат на масата утре.
Говорим за реални бизнеси. Реални хора. Реален труд.
И също толкова реално — неполучени заплати, забавени плащания и задушени компании.
И когато това се превърне в практика, въпросът вече не е само административен.
Това изглежда като системен натиск върху бизнеса.
Поставяте го на колене.
Когато плащанията се бавят без ясни срокове и обяснения, неизбежно възникват тежки въпроси:
Къде са парите?
Задържани? Блокирани? Само „на документи“?
Или вече има готов отговор:
„Пари няма — вие действайте. Следващите ще му мислят.“
Това ли е държавната политика?
Защото в момента усещането не е за управление, а за прехвърляне на отговорност — за сметка на бизнеса и хората.
Докога?
Докога ще се крият зад процедури, проверки и мълчание?
Докога ще се чака „нещо“ да се случи, докато цели сектори се разпадат?
Докога държавата ще бъде най-лошият платец?
Вашето място не е само зад бюра и пресконференции.
Излезте. Вижте обектите. Вижте хората. Вижте как се изкарва хлябът — не на думи, а с труд, риск и отговорност.
Защото днес „ред, работа, растеж“ звучи като подигравка за онези, които работят, но не получават заслуженото си.
И най-важният въпрос остава:
Защо не плащате дължимото на фирмите?
И какво точно чакате?
Мълчанието вече не е отговор.
