По-рано през месеца, на 9 март, имаше и аукцион за петгодишни ДЦК, където също доходността се покачи спрямо предходното отваряне на емисията през януари, но доста по-скромно – от 2.94 на 3.03%.
Свиване на интереса
Друг важен момент е, че аукционът е предизвикал по слабо търсене от предходните. При първото предлагане на двегодишните книжа през януари подадените поръчки бяха за близо 337 млн. евро, или 2.24 пъти презаписване. На февруарския аукцион коефициентът на покритие се понижава на 1.91, а сега пада още до 1.60. Това засега не са тревожни нива, но ясно демонстрират, че вътрешният пазар не е бездънен въпреки свръхликвидността на банките.
Служебното правителство обаче е до голяма степен с вързани ръце, като дори и да има индикации за влошаване на пазарните условия, без приет бюджет то няма как да опита да ги изпревари и да си набави финансирането предварително.
Добрата новина е, че то разполага и с буфер, който не предполага незабавни и спешни ликвидни проблеми. Фискалният резерв към края на януари е над 8 млрд. евро, от които над 7 млрд. евро налични по сметки в БНБ и банките. Останалият 1 млрд. евро са вземания от ЕС. Дефицитът за февруари е около 0.7 млрд. евро, а прогнозата за нетните касови потоци в единната сметка за март показва -1млрд. евро, което все още би трябвало да оставя достатъчен резерв.
Глобално отражение в лихвите
Покачването на доходността по ДЦК в България следва глобална тенденция. Прогнозите за по-висока инфлация заради цените на петрола и по-високи лихви от централните банки, е нормално да се отразят върху лихвените нива по държавните дългове. Една от най-силно ударените държави е Великобритания, която е по-зависима от вноса на горива. В понеделник доходността по 10-годишните държавни облигации, известни като Gilts, достигна 5.1%, което е най-високото им ниво от глобалната финансова криза през 2008 г. Доходът по 10-годишните бондове на Италия, която е втората най-задлъжняла държава в еврозоната след Гърция, също скочи и за кратко мина 4%, при положение че преди войната беше под 3.3%. За държави извън валутния съюз като Чехия, Полша, Унгария и Румъния нивата са още по-високи – от 5-6% при първите две до над 7% за последните. Инвеститорите се притесняват, че по-високите лихвени разходи, наред с компенсациите за скъпите горива, допълнително ще натоварят бюджетите на държавите.
