Румънското списание за литература и култура „Матка“ (Matca – в превод от румънски език – корито на река; кошер) посвети десет страници от новия си брой на участието на България като почетен гост в Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ от 3 до 7 юни. В материал, озаглавен „На юг и на север от Дунав“, журналистът Джордже Корнила пише:
„Културата остава най-благоприятното пространство за среща между народите. Да гледаш към литературата на съдена държава не означава само искрено любопитство, но и установяване на близост във всеки смисъл на думата. Панаирът ще мине, но диалогът трябва да остане и да се задълбочи“.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
Той прави интервю с българските писатели Елена Алексиева, Йордан Ефтимов, Йоанна Елми, Капка Касабова, Петя Кокудева и Мирослав Пенков. В статията „Опознайте съседа“ журналистът пита творците как виждат културния диалог между българската и румънската литература.
Капка Касабова коментира, че би искала да съществуват повече обмени между България и Румъния.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
„Така както гласи една народна поговорка – ако искаш да познаваш себе си по-добре, опознай съседа“, отбелязва тя.
На свой ред Петя Кокудева изразява желание повече румънски заглавия за деца да бъдат преведени на български език.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
Елена Алексиева споделя, че много цени възможността България да бъде почетен гост на „Букфест“.
„Не трябва да се отнасяме формално към такива поводи. Читатели и писатели от двете култури трябва да развием автентично разбиране едни за други“, убедена е тя.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
Според Йордан Ефтимов проблемът е, че за да се откроят наистина, българската култура, както и румънската, трябва да ценят собствената си модерност и да могат да създават свои собствени парадигми за интерпретация на света.
„Това е дефицит на балканска и европейска литература като цяло – често заради езикови бариери и липса на подкрепа за превод, липса на добри национални политики. Моята мечта е нещата да се променят, не само между България и Румъния, а на Балканите като цяло“, отговаря Йоанна Елми.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
Надежда Радулова смята, че през последното десетилетие литературните връзки между България и Румъния са се задълбочили значително.
В списанието е публикуван материал от преводачката и преподавател по румънски език в Софийския университет Лора Ненковска, която представя своята гледна точка за литературния пазар в България.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
Списанието съдържа и интервю с румънския режисьор и сценарист Чечилия Щефанеску, която разказва как е заснела филма си „Сигурно място“ в България.
Страниците на тема българското участие на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ Снимка: Илко Вълков/БТА
„РЕДОМ ДО СВЕТОВНИТЕ СИЛИ“
