Бог го дари с дълъг и плодотворен живот – „доживя 90, докато разсмиваше хората“, пошегува се един критик по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на италианския драматург Дарио Фо, която се изпълни на 24 март тази година.
Ще ни трябва цял абзац да изредим всичко, което беше този човек – не само драматург, но и театрален режисьор, киноактьор, комедиант, певец, художник, композитор, политически активист на италианското ляво крило и носител на Нобелова награда за литература на 1997 година.
Дарио Фо в Международния музей на маските в Абано. Снимка: Getty Images
На българска театрална сцена са поставяни пиесите му „Случайната смърт на един анархист“, „Архангелите не играят флипер“, „Сама жена“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „Марихуаната на мама е най-добра“, „Отворена брачна двойка“, „Кради по-малко“ и др.
През 2015 г. на български език бе преведена книгата му „Лукреция Борджия“. На следващата година Дарио Фо напусна нашия свят.
Дарио Фо присъства в Palazzo Reale на 23 март 2012 г. в Милано, Италия. Снимка: Getty Images
Темите, които обхваща творчеството са всички значими теми от живота на обикновените хора, затова е толкова харесван не само в Италия, но на всички континенти, във всички страни по света. Дарио Фо ни казваше сериозните неща през хумор, за да ги променим за бъдещето си.
Той не беше само регистратор на негативните явления в живота ни, но борец срещу тях – срещу корупцията, расизма, организираната престъпност, наркоманията, властта, сексизма, войната, прекомерното потребление, алчността, службогонството, ниската раждаемост и абортите, и какво ли още не от нашия ежедневен живот.
Неговата драматургия е преведена на повече от 30 езика и широко изпълнявана в световния театър, защото звучи актуално. Дарио Фо бе любител на експеримента и разчиташе в постановките си на импровизациите. Той бе радетел на античния италиански стил комедия дел арте и смяташе, че в него има „живот в развитие“. Опирайки се на традицията двамата със съпругата му Франка радваха и зареждаха със сила публиката по света със своите неконвенционални постановки във фабрики, градски паркове и дори в затвори.
ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ ДРАМАТУРЗИ
Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини
Освен драматург, Дарио Фо има забележителни успехи като режисьор и актьор. След войната той става сценограф и бил запленен от движението на т.нар. „пиколо театри“ (малки театри) за импровизирани монолози по социални теми на достъпни цени на билета.
Някои от пиесите на Фо, като „Мистър Буфо“, изпълнявана в продължение на повече от 30 години на три континента, се счита за явление в следвоенния европейски театър.
Пиесата е написана през 1969 година, след което претърпява няколко актуализации през годините. Тя безпощадно осмива политиците и религията, и проблематиката й е толкова остра, че предизвиква Ватикана, а кардинал Уго Полети нарича творбата „най-богохулното шоу в историята“.
Отношението на църквата към Фо не само че не се смекчава през следващите десетилетия до Нобеловата награда за литература на Фо, ами се засилва. Покрай награждаването му излизат ожесточени критики към Шведския комитет, че да се награди „автор на спорни произведения надхвърля въображението“.
Предна и задна корица на „Morte accidentale di un anarchico“ Снимка: Getty Images
Във ватиканския вестник „L“Osservatore Romano“ излиза публикация и с още по-остри думи, целящи не само да изразят възмущението на католическата църква от Дарио Фо, но дори направо да го заклеймят като автор, който трябва да бъде „зачеркнат“ от вярващите миряни.
ДУШАТА НА КОМЕДИ ФРАНСЕЗ
След четири века Молиер се завръща във Версай
Самият Фо е изповядвал будизма, който е считан за една от най-миролюбивите религии. Той не отреагира агресивно на нападките. Позволява си само да изрази огорчението си при получаването на наградата с думите: „Трябваше да понасяме злоупотреби, нападения от полицията, обиди от страна на правомислещите и насилие“, казва Фо в благодарствената си реч.
Това припомня за един от най-тежките периоди в живота на семейството – през 1973-та, след представление в Милано срещу неправомерни действия на полицията, отвличат съпругата Франка. Тя е била измъчвана и изнасилена от фашистка група, за която по-късно се разбира, че има връзки с членове на карабинерите, италианската федерална полиция.
През целия си живот Дарио Фо се обявява срещу всички форми на насилие и демагогия. Ето защо през 1968 година оттегля авторските си права върху поставянето на неговата драматургия в социалистическа Чехословакия, в знак на несъгласие с кървавите събития на режима за запазване на статуквото в страната. По този начин, обаче, си навлича гнева на половин Европа – страните от Източния комунистически блок.
Италианската комунистическа партия също му отмъщава като използва контактите си със САЩ, и на Дарио Фо и съпругата му за дълъг период от време американците отказват визи. Първия път, в който ги допускат до Бродуей е през 1984 година, за премиерата на нашумялата в Европа пиеса „Случайната смърт на един анархист“.
Някои предполагат, че Фо е помолил лично Роналд Рейгън, като бивш актьор, да му съдейства. Две години по-късно двамата съпрузи пътуват повторно до Щатите.
Въпреки това Фо продължил да критикува американската военна и икономическа политика на хегемония. След терористичните атаки от 11 септември 2001 година той не само не смекчава тона, в знак на съчувствие към жертвите, ами отново обвинява политиката на САЩ, като посочва, че много повече американци ежегодно умират от бедност, а не при атентат.
„Независимо от това кой е извършил клането, това насилие е легитимна дъщеря на културата на насилието, глада и нечовешката експлоатация“, пише драматургът.
Дарио Фо, Мантова, Италия, 20 юли 2012 г. Снимка: Getty Images
Тук е мястото да кажем, защо Дарио Фо има толкова голяма нетърпимост към социалните несправедливости. Той е роден в малко италианско градче, в семейството на железопътен работник, който се издига до началник на малка гара. Баща му Феличе бил социалист и любител актьор, а майка му – Пина Рота се прочува като автор на книгата „Страната на жабите“, в която разказва за своето семейство и живота на село.
БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР В ЧУЖБИНА
Комедията „Отчаяни съпрузи“ – в „биещото сърце“ на артистичния живот в Брюксел
Малкият Дарио добре познавал този живот. Като дете пътувал с каруца с дядо си, който продавал зеленчуци и за да привлече клиенти, разказвал анекдоти. Така че още от детството си бъдещият драматург и актьор Дарио Фо, е познавал живота в низините, както и цената, която плащат обикновените хора, за да преживяват и да постигат мечтите си.
Дарио Фо, Милано, Италия, 20 юли 2012 г. Снимка: Getty Images
Животът му като младеж също не бил лесен. През 1940 година Фо заминава за Милано, за да учи в Академията за изящни изкуства „Брера“, но по време на Втората световна война се записва доброволец в армията. Не издържа и дезертира, като се укрива с помощта на родителите си, които били активни участници в съпротивата срещу Мусолини и нацистките окупационни сили след свалянето на Мусолини от власт през 1943 година.
Баща му помагал на италиански евреи и британски военнопленници да бягат с влакове в Швейцария, а майка му се грижела за ранени партизани. Възпитан от такива хора, Дарио Фо изпитвал непримиримост към всяка власт, която потиска хората от народа. И синът му Якопо, роден през 1955 година, става ляв политически активист и плодовит писател.
През 2010 година Дарио Фо става един от идеолозите на движението „Петте звезди“, което се обявява против статуквото в Италия. И двамата със съпругата му – актрисата Франка Раме, винаги са били ангажирани политически, и рамо до рамо и в живота и на сцената, до смъртта й през 2013 година. Много от творбите, подписани от Фо, са тяхна съвместна работа.
Трудно е да се изброят многобройните творби на Дарио Фо от 60-те години на миналия век, до смъртта му: „Труп за продажба“, „Доброволния крадец“ , „Архангелите не играят флипер“, „Изабела, три високи кораба и ездач“, „Изхвърлете дамата навън“, „Смъртта и възкресението на куклата“ и др. Дарио Фо е автор на над 80 пиеси.
ТЕАТРАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Тарантино дебютира с „приключенска комедия“ на театралната сцена в Лондон
Едно от най-известните му произведения си остава пиесата му „Случайната смърт на един анархист“, написана през 1970 година. Пиесата е базирана на действителен случай с италиански железопътен работник, разпитван от полицията по подозрение в тероризъм, след което пада, или пък е бил хвърлен от горния етаж на полицейското управление.
Дарио Фо умееше да изразява политическите си възгледи в хумористична форма със сарказъм. Негова е фразата: „Каква е ползата да бъдеш богат, ако нямаш беден около себе си, за когото да съжаляваш?“ А когато го награждават с Нобеловата награда през 1997-а, я приема с чувство за самоирония, че това да му я присъдят е „акт на смелост, граничещ с провокация“ от страна на Нобеловия комитет.
Като казахме в самото начало, че Дарио Фо е истинска енциклопедия от таланти, тук е мястото да кажем, че от 1962 година той пише, ръководи и режисира вариететното шоу Canzonissima по италианската държавна телевизия RAI. Често,обаче, прескачал цензурата и проявявал дързостта да говори срещу правителството на Италия.
След убийството на един журналист от мафията, режисира скеч, който кара един италиански сенатор да заяви, че е обидно да се говори за връзка на държавата с мафията. Дарио Фо получава смъртни заплахи и се стига до полицейска охрана на семейството му. Накрая Фо бил принуден да напусне шоуто, със забрана да води телевизионно предаване в продължение на 15 години.
Дарио Фо в музея на маските в Абано, Италия Снимка: Getty Images
През 1974 година Дарио Фо и съпругата му поставят „Няма да платим! Няма да платим!“ – сатира, в която домакини, разгневени от растящите цени, крадат храна от супермаркет и предизвикват събития, които блокират Милано. Пиесата била толкова актуална, че никой не бил в състояние да я забрани, за да ограничи популярността й. Дарио Фо придобива световна слава.
Драматургът умира на 13 октомври 2016 година в Милано, шест месеца след мащабното отбелязване в Италия и в целия свят на 90-годишнината му. 80 театрални компании от цял свят рецитират негови текстове, телевизии отбелязват творчеството му. Но най-важният подарък за него бил откриването на „Архив Франка Раме“ във Верона, в чест на покойната му съпруга.
В едно интервю Дарио Фо казва: „Почти винаги сънувам Франка – млада и с руси коси. Веднъж я видях като робот, който се кандидатира за кмет на Милано и написах сюрреалистичен разказ. Нещо комично.“ Докато произнася това, за да бъде смешно, както всички очакват от него, очите му се напълват със сълзи.
Съвместният им живот с Франка е повече от брак и повече от съавторство и партньорство на сцената. Преживели са твърде много заедно, като едно цяло – както написва един журналист по повод откриването на архива, „Дарио и Франка завинаги“.
Еми МАРИЯНСКА
