Баронът-антифашист Станислав Йежи Лец: Спрете земята! Искам да сляза!

Всеки негов афоризъм е без преувеличение гениално проникновение в човека и човешките взаимоотношения. Изминаха 60 години от смъртта му, а сякаш афоризмите му са писани вчера, за Днес. Толкова са актуални.

Човек чете и се смее, и му става тъжно, че човешката природа е толкова несъвършена.

Името на този съвременен гений е Станислав Йежи Лец (1909-1966). В едно интервю синът му Томаш Лец разказва, че последните десет години от живота си баща му работел неуморно. Всъщност, тогава са публикувани повечето от книгите му. В този период са написани неговите „Невчесани мисли“. Лец обичал кафенетата из Варшава, като любими му били „Крокодил“ в Старе место, кафенетата по улица „Краковски предградия“ и кафенето на Съюза на полските писатели.

Сядал на някоя масичка, поръчвал си кафе, или чай, и наблюдавал живота, а като му дойдело вдъхновението, записвал мислите си в едно тефтерче. Често пишел и на салфетка от заведението. Сгъвал този своеобразен „ръкопис“ в джоба си и тръгвал по улиците на Варшава.

„Баща ми е живял в столицата преди войната (1936-1939 ), когато се е преместил тук от Лвов. – разказва Томаш. Когато се завърнал от Израел в Полша през 1952 година, първо се е установил в Прушков, където наел една стая, а в началото на 1956-а, по време на размразяването, получил жилище във Варшава.

Така започва последният десетгодишен период на неговото творчество – тогава баща ми написва всичките си афоризми, над 5500.“

Синът Томаш Лец отбелязва, че баща му не толкова обичал да се разхожда, колкото по този начин бягал от домашната шумотевица. Във Варшава живеели в апартамент от 62 квадратни метра петима души.

Томаш Лец разказва: „Живеехме заедно баща ми, майка ми, баба ми (майката на майка ми) и две деца. Аз съм роден в годината, в която семейството се премести там, а брат ми (б.а. от първия брак на Лец) беше почти тийнейджър. Нямаше и дума баща ми да има отделен кабинет. Правилото у дома беше да не се безпокои баща ми, но тясното пространство го потискаше и той често решаваше да работи навън, за да избяга от домашната суматоха.“

Полският поет, сатирик и преводач Станислав Йежи Лец става известен с оригиналните се афоризми, сентенции и епиграми. Роден е в Лвов, в полско-еврейско семейство, като син на земевладелеца барон Бенон де Туш Лец и Адела Сафрин. В навечерието на Първата световна война фамилията се преселила във Виена, където Станислав получил началното си образование, но после се завръщат в Лвов, и през 1933 година той завършил право в местния университет.

По онова време вече пишел и публикувал поезия. Като поет дебютира през 1929 година със стихове на политическа тематика. Коренно противоположна на богаташкия му произход. Имал леви убеждения и бунтарски нрав.

През 1936 година организирал литературното кабаре „Teatr Kretaczy“ и пишел за леви списания. След окупирането на Полша от Германия, през 1941 година бил арестуван и пратен в концлагер до Тарнопол. Направил три неуспешни опита за бягство. Накрая успял да избяга, но го залавят. От разстрел го спасило това, че е интелектуалец.

Вместо да се сниши след като го пощадяват, Лец се присъединил към Съпротивата. В периода 1944-1945 година работел в конспирация като редактор във военни вестници. После става партизанин и се сражава в Люблинското воеводство. Воюва и в редовната армия, където получава звание майор и бива награден с Кавалерски Кръст на ордена „Polonia Restituta“. За тези заслуги след Победата го назначават за културно аташе на полското посолство във Виена.

Лец продължил да пише и публикува книга със скандалното заглавие „Разходката на циника“. Несъгласието му с тоталитарния режим в Полша му създало врагове и сринало дипломатическата му кариера. През 1950 година решава да се премести със семейството си в Израел.

Две години по-късно се връща във Варшава, но сам. Жена му и дъщеря му остават в Израел. Лец успява да върне сина си. Двамата заживяват в полската провинция – в Прушков. Там Лец се жени втори път, от който брак е синът му Томаш, с когото започнахме нашия разказ.

В Прушков Лец се занимавал предимно с преводи на произведения на Гьоте, Хайне, Брехт, руски, украински и белоруски автори. Пишел и авторски произведения, но комунистическата цензура в Полша негласно забранила публикуването на творбите му, като идеологически „неудобни“.

Въпреки това той издава четири книги с поезия и сатира. Книгите му бяха издадени и в България.

Умира на 7 май 1966 година във Варшава. Боледувал още от началото на 60-те години. Погребан е с воински почести в армейското гробище „Повонзки“ във Варшава.

Един потомствен барон, но комунист и боец срещу фашизма, в крайна сметка е заслужавал тази воинска чест.

Първата издадена книга на Лец е със стихове – „Цветове“ (1933). Ззаключителното стихотворение в нея е посветено на Сергей Есенин. Издал е сборници със стихове: „Полеви бележник“, „Нови стихове“, „Йерусалимски ръкопис“; сборници със сатири: „Зоопарк“, „Патетични сатири“, „Разходката на циника“, „Животът е фрашка“, „Из хиляда и една фрашки“ и др. (б.а. думата „фрашка“ дава име на специфичен жанр – кратко лирическо произведение с ироничен характер).

Следват още няколко сборника късна лирика: „За Авел и Каин“ (1961), „Обява за издирване“ (1963), „Поеми, готови за скок“ (1964) и др. И разбира се, Лец е неповторим автор на цикли от афоризми, сентенции и епиграми.

Най-известната му книга е „Невчесани мисли“. Получава коректурата й, дни преди да почине, така че не успява да я види издадена. У нас книгата е преведена през 1968 година, две години след смъртта на писателя. Продължението на тази книга, подготвено от Лец приживе, също излиза на бял свят след смъртта му.

„Невчесани мисли“ (1957) е преведена в САЩ, Англия, ФРГ, Швейцария, Италия и други страни на Запада още през 60-те години на миналия век, и както казва един литературовед, остава една „вечна книга“.

Станислав Йежи Лец – цитати

Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.

Бъди алтруист – уважавай егоизма на другите.

В ада дяволът е положителен образ.

Всеки век си има своето средновековие.

Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.

И всички да си затворят устите, въпросът си остава открит.

Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?

Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!

Понякога трябва да млъкнеш, за да те изслушат.

Имаше чиста съвест – неупотребявана.

На джуджетата трябва да се кланяш ниско.

Животът си мина, но не без последствия.

Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина.

Нравите падат във все по-луксозни кревати.

Някои национални трагедии се играят без антракт.

Покойниците лесно си сменят политическите убеждения.

Прозорецът към света може да се затули и с вестник.

Спрете Земята! Искам да сляза!

Хората бъркат законите с правата.

Щом куца, значи върви.

Кога ще изстреляме снаряд на мисълта отвъд границите на разума?

Ако людоедът яде с нож и вилица, това може ли да се нарече прогрес?

При гласуването, за колко гласа се брои гласът на историята?

Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.

Обичам човека. Никога не бих го създал.

Никога не бих се самоубил. Вярвам в човека — винаги ще се намери услужлив убиец.

Да обозначим дълбочината на мисълта с шамандури.

Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.

Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.

Дали изкуството трябва да бъде разбрано? Да, но само от адресантите.

Създавайте мит около себе си. И боговете не са започнали иначе.

Не вярвай на сърцето си! То иска кръвта ти.

Когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението му.

Еми МАРИЯНСКА