В съдебната зала в Нюрнберг на 1 октомври 1946 г. приключва процесът срещу ръководители на нацистка Германия. Международният военен трибунал, създаден от САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз, произнася присъдите след близо 11 месеца заседания.
Първоначално са обвинени 24 души. До същинския процес обаче не се стига за двама от тях: Роберт Лей се самоубива в затвора преди началото на делото, а Густав Круп е обявен за негоден да участва поради здравословното си състояние. Така пред съда застават 22 подсъдими, сред които Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йоахим фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг и Алберт Шпеер.
12 смъртни присъди и три оправдателни решения
Трибуналът признава 19 от подсъдимите за виновни поне по едно от обвиненията. Дванадесет получават смъртни присъди чрез обесване, трима са осъдени на доживотен затвор, а четирима получават срокове между 10 и 20 години. Трима са оправдани.
Сред осъдените на смърт са Гьоринг, фон Рибентроп, Кайтел, Розенберг, Ернст Калтенбрунер, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Алфред Йодл и Артур Зайс-Инкварт. Мартин Борман е осъден задочно, тъй като не е открит след края на войната.
Обвиненията обхващат престъпления против мира, военни престъпления, престъпления против човечеството и участие в общ план за извършването им. В решението си трибуналът формулира принцип, който остава ключов за международното наказателно право:
„Престъпленията по международното право се извършват от хора, а не от абстрактни образувания.“
Съдът отхвърля и защитата, че подсъдимите просто са изпълнявали заповеди.
Присъдите не слагат край на преследването
Десет от осъдените на смърт са обесени в Нюрнберг на 16 октомври 1946 г. Херман Гьоринг се самоубива с цианид в нощта преди екзекуцията. Присъдата срещу Борман остава неизпълнена, а по-късно е установено, че той е загинал в Берлин в края на войната.
Основният процес е последван от още 12 дела под американска юрисдикция в Нюрнберг между 1946 и 1949 г. На тях са съдени лекари, съдии, индустриалци, военни командири и представители на СС. Така Нюрнбергският процес се превръща не само в съд над нацисткия елит, но и в прецедент за личната отговорност на държавни и военни ръководители за международни престъпления.
Източници: Истъри, Дойче веле
