Руската икономика рискува да премине в своеобразен „режим на подивяване“, ако бъде подчинена изцяло на нуждите на военно-промишления комплекс, предупреди Борис Титов, специален представител на президента Владимир Путин за връзките с международните организации по въпросите на устойчивото развитие, цитиран от „Ройтерс“.
Изказването на Титов пред руското делово издание РБК е необичаен публичен сигнал за безпокойство от човек, близък до Кремъл, заради нарастващия натиск на войната в Украйна върху забавящата се руска икономика.
„Военната и гражданската икономика винаги и навсякъде са съществували в симбиоза. Много технически изобретения, полезни за всички, са възникнали именно във военно-промишления комплекс. Ключът е в запазването на баланса“, заяви Титов.
Той предупреди срещу модел, при който практически всички икономически ресурси се насочват към постигането на военни цели.
„Това вече изобщо не е икономика, а някакъв „режим на подивяване“, който може да съществува само много ограничено време и необходимостта от него трябва да бъде преценявана изключително внимателно“, заяви Титов.
РБК отбелязва, че използваният от него термин произлиза от берсерките в скандинавските предания – воини, които според легендите изпадали в състояние на ярост, позволяващо им да се сражават ожесточено и без да усещат болка.
Титов направи коментарите си непосредствено преди големия икономически форум във Владивосток тази седмица, в който се очаква да участва Путин.
Борис Титов е заможен руски предприемач и бивш собственик на един от водещите производители на пенливи вина в страната. В продължение на години той оглавяваше влиятелна бизнес организация, а през 2018 г. се кандидатира за президент. През 2024 г. Путин го назначи за свой специален представител за отношенията с международните организации за постигане на целите за устойчиво развитие.
Предупреждението идва на фона на все по-силното пренасочване на руската икономика към нуждите на войната. Москва увеличи данъците, предприе мащабно преразпределение на собствеността, насърчава бизнеса да участва във финансирането на военните усилия, а наскоро властите заплашиха със санкции собственици на предприятия, които според тях не правят достатъчно за защитата на обектите си от украински дронове.
Привържениците на твърдата линия и някои представители на властта често посочват като пример преструктурирането на съветската икономика при Йосиф Сталин през Втората световна война и тогавашния лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата“.
Подобен подход обаче среща предпазлива, но нарастваща съпротива в част от руския политически и икономически елит.
Миналия месец кметът на Москва Сергей Собянин също отправи необичайно остро предупреждение за състоянието на икономиката.
„Да убиеш нормалната икономика е равносилно на това да убиеш цялата страна“, заяви тогава Собянин.
Андрей Клепач, главен икономист на държавната банка за развитие ВЕБ, загуби поста си през август, след като в публично изказване обърна внимание на икономическите проблеми, породени от продължителната война.
Руската икономика се очаква да нарасне само с 0,4% през 2026 г., като редица сектори извън военното производство вече стагнират или се свиват.
Допълнителен натиск оказват украинските атаки срещу икономическата инфраструктура. През последните месеци Украйна засили ударите срещу руски петролни рафинерии, складове и логистични центрове, както и инфраструктура, използвана за износ на петрол и зърно. Продължаването на атаките може допълнително да понижи икономическия растеж.
Предупреждението на Титов идва и само седмици преди парламентарните избори в Русия. Единствената политическа партия, която открито призоваваше за прекратяване на войната, не беше допусната до участие във вота.
Социологическите проучвания показват нарастваща умора сред руснаците от продължаващата вече четири години и половина война и увеличаване на подкрепата за мирно уреждане.
В Русия същевременно се разпространяват слухове, че след изборите властите могат да обявят нова мащабна мобилизация с цел последен голям опит за завземане на цялата територия на Донбас. Кремъл отхвърля тези твърдения и ги определя като измислица.
