Ще представя два хипотетични сценария за предстоящите президентски избори при четири основни кандидатури: Илияна Йотова, Андрей Гюров, Даниел Вълчев и Костадин Костадинов.
Това не е социологическа прогноза, а интерпретативен модел, основан върху активността на последните президентски избори, резултатите от парламентарния вот и предполагаемата способност на кандидатите да мобилизират подкрепа извън тесните партийни ядра.
Това коментира във „Фейсбук“ преподавателят по политическа психология Иван Иванов.
На президентски избори в България обичайно гласуват приблизително между 3,2 и 3,5 милиона души. При наличието на четири основни разпознаваеми кандидатури победа на първия тур изглежда практически невероятна.
Историческият опит също е показателен. На всички преки президентски избори досега се е стигало до балотаж. Още по-важно е, че кандидатът, класирал се на първо място на първия тур, винаги впоследствие е печелил президентството.
Това не е политически закон и не гарантира бъдещия резултат. То обаче показва наличието на силен психологически механизъм.
Водачът от първия тур придобива образа на вероятен победител. Около него започват да действат ефектът на мнозинството, стремежът към присъединяване към печелившата страна и очакването за неизбежност. Така балотажът не започва психологически „от нулата“. Първият кандидат влиза в него с натрупан символен капитал.
Следователно задачата пред опонентите на Илияна Йотова не е просто да достигнат до втори тур. Те трябва да излъчат кандидат, който още на първия тур да се доближи максимално до нея или да я изпревари.
Сценарий 1: четири отделни (водещи) кандидатури.
При очаквана активност между 3,2 и 3,5 милиона души крайните диапазони могат да изглеждат приблизително така:
Илияна Йотова: 1,30–1,50 млн. гласа, или 40–45%;
Андрей Гюров: 520–700 хил., или 16–21%;
Даниел Вълчев: 450–620 хил., или 14–19%;
Костадин Костадинов: 220–350 хил., или 7–11%.
При такова разпределение най-вероятните балотажи са:
Йотова–Гюров: около 55% вероятност.
Йотова–Вълчев: около 35%.
Йотова–Костадинов: около 10%.
В този модел реалната конкуренция на първия тур няма да бъде за първото, а за второто място.
От политико-психологическа гледна точка това е неблагоприятно за демократичната и проевропейската общност. Гюров и Вълчев биха се конкурирали за частично припокриващи се групи: умерени, проевропейски, десни, центристки и институционално ориентирани избиратели.
Така може да се прояви класическият „нарцисизъм на малките различия“: близки политически общности инвестират повече енергия в разграничаването помежду си, отколкото в противопоставянето на основния си конкурент.
Резултатът би бил фрагментация на проевропейския вот и значителна преднина за Йотова още на първия тур. Тя би влязла в балотажа не само с повече гласове, но и с образа на естествен и почти неизбежен победител.
Сценарий 2: ГЕРБ подкрепя Андрей Гюров.
Ако ГЕРБ не издигне отделен кандидат, а подкрепи Андрей Гюров без предварителни условия и без претенции да контролира кандидатурата му, изборите биха придобили различна структура.
При подобна конфигурация първият тур би могъл да изглежда приблизително така:
Илияна Йотова: 1,30–1,48 млн. гласа, или 39–44%;
Андрей Гюров: 900 хил.–1,15 млн., или 28–34%;
Костадин Костадинов: 230–350 хил., или 7–11%.
На балотажа разликата вече би била значително по-малка:
Илияна Йотова: 1,45–1,65 млн. гласа;
Андрей Гюров: 1,38–1,60 млн. гласа.
При такава хипотеза бих оценил началното съотношение приблизително на 54:46 в полза на Йотова, но изборите могат да се превърнат в практически равностойно състезание.
За това обаче са необходими три условия.
Първо, подкрепата за Гюров трябва да бъде заявена достатъчно рано. Късното обявяване може да мобилизира партийните ядра, но не оставя достатъчно време един технократ да се превърне в емоционално разпознаваема национална фигура. Политическата разпознаваемост не е само въпрос на честота на медийните участия или участие в различни общности активности. Тя изисква изграждане на символен образ, разказ и силна емоционална връзка с избирателите.
Второ, Гюров трябва да надхвърли идентичността на „кандидат на ПП“ или „кандидат на „ПП–ДБ“. Партийната подкрепа може да осигури организационен старт, но поставя и психологически таван. За да бъде конкурентен, той трябва да се позиционира като кандидат на институционалния баланс, европейската принадлежност и взаимния контрол между властите.
Трето, кампанията не трябва да бъде организирана като механично обединение „на всички срещу Йотова“. Негативната идентичност мобилизира твърдите противници, но рядко създава широка и устойчива коалиция. Необходимо е позитивно и принципно послание: „Независим президентски коректив срещу концентрацията на цялата власт.“
Най-трудният психологически тест в този модел е за ГЕРБ.
Ако партията издигне собствен кандидат, тя може да защити организационната си идентичност и самочувствие, но едновременно с това да увеличи вероятността за победа на Йотова. Това би било пример за конфликт между краткосрочния партиен интерес и по-широката политическа цел.
Президентските избори не се печелят единствено чрез събиране на партийни проценти. Те се печелят чрез създаване на по-широко политическо „ние“. При четири отделни кандидатури Илияна Йотова вероятно ще започне с ясно предимство. При обща и действително надпартийна подкрепа за Андрей Гюров изборите могат да се превърнат в реално състезание.
Формулата е проста: Две отделни кандидатури могат да удовлетворят две партийни идентичности, но да произведат една обща загуба в т нар. демократично пространство. И другото е – няма време!
