} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/IT_Mobile/IT_Header_Mobile’, [[300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250], [300, 50], [120, 240], [320, 100], [336, 280], [300, 75], [180, 150], [200, 200]], ‘div-gpt-ad-1712677558609-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712677558609-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
Учените с прост метод за справяне с микропластмасата във водата
Преваряването и последващото филтриране може да я намалят до 90%
Ново изследване показва, че съществува лесен домашен метод за значително намаляване на микропластмасата в питейната вода. Според учени от Китай, преваряването и последващото филтриране на водата може да премахне голяма част от тези частици.
Още по темата
Микропластмасата и още по-малките нанопластмаси вече са откривани в човешкото тяло. Те попадат в организма основно чрез храна и вода и се разглеждат като нарастващ здравен риск.
„);
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712677954281“).style.display = „none“;
}
}
]]>
В изследването учените са тествали както мека, така и твърда чешмяна вода. Към пробите са добавени пластмасови частици, след което водата е била преварена и филтрирана, за да се отстранят образувалите се утайки.
Резултатите показват, че в някои случаи до 90 процента от нанопластмасите и микропластмасите са били отстранени. Ефектът зависи от вида на водата.
При твърда вода, която съдържа повече минерали като калциев карбонат, ефективността е най-висока. При нагряване се образува варовик, който улавя пластмасовите частици и ги извежда от разтвора.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712829877453“).style.display = „none“;
}
]]>
Учените обясняват, че този процес действа като естествен филтър. Получените утайки могат да бъдат отделени с обикновена цедка или метален филтър.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678022878“).style.display = „none“;
}
]]>
При мека вода ефектът е по-слаб, но все пак около една четвърт от пластмасовите частици се отстраняват.
Според авторите методът може да се използва като дългосрочно решение за намаляване на ежедневното излагане на микропластмаса. Те подчертават, че техниката е достъпна и не изисква специално оборудване.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678108641“).style.display = „none“;
}
]]>
Микропластмасите се образуват при разпадането на по-големи пластмасови отпадъци, както и от текстил, козметика и различни битови продукти. Поради своята устойчивост те се натрупват в околната среда и вече са широко разпространени.
По-ранни изследвания свързват тези частици с промени в чревната микрофлора и потенциални ефекти върху здравето, но пълното им въздействие все още се изучава.
Според научните данни значителна част от експозицията на хората идва именно от питейната вода, тъй като пречиствателните станции не отстраняват напълно микропластмасата.
Учените отбелязват, че макар кипването на водата да е традиционна практика в някои региони, тя може да се окаже полезна и като превантивна мярка в глобален мащаб.
} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/IT_Mobile/IT_Under_Article_1_Mobile’, [[250, 250], [336, 280], [300, 250], [320, 480], [300, 600], [300, 100], [320, 50], [320, 120], [300, 75], [200, 200], [180, 150], [300, 50], [320, 100], [120, 240], [480, 320]], ‘div-gpt-ad-1712678506813-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712678506813-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
