Адекватната мрежова инфраструктура, най-вече достатъчният капацитет на преносните линии, е предпоставка за функционирането на всички участници на пазара. Това означава най-вече възможност за ефективен пренос на по-евтина електроенергия на големи разстояния до местата, където тя е най-необходима, т.е. където цените са по-високи. И в отговор на втората част от въпроса – да, подобна гледна точка е опасна илюзия, която може да подведе както заинтересованите страни, така и инвеститорите.
Наскоро ENTSO-E препоръча националните оператори на преносни системи (като ЕСО в България) спешно да актуализират техническите си изисквания за присъединяване към мрежата. Защо това е толкова критично именно сега и какви нови „задължения“ ще трябва да поемат инвеститорите във ВЕИ и батерии, за да се гарантира, че няма да дестабилизират мрежата?
На първо място, за да се гарантира възстановяването на недискриминационните условия за присъединяване към мрежата за всички потребители, включително и за тези, които използват възобновяеми енергийни източници като основен енергиен ресурс. Освен това ENTSO-E многократно е призовавала Европейската комисия да положи всички усилия за бързото влизане в сила на измененията в официалния регламент на ЕС, който определя техническите изисквания за свързване на електроенергийни генериращи мощности към преносната мрежа (RfG) и допълнението му, което се отнася до потребителите (DCC), и се надяваме скоро да бъдат инициирани стъпки в тази посока. Трябва да бъдат въведени нови или актуализирани задълженията за всички видове потребители на мрежата, включително за ВЕИ и батерии, за да се гарантира поддържането на сигурността и стабилността на системата.
Освен това и новите решения отвъд батериите като електромобили, термопомпи, power-to-gas инсталации, grid-forming конвертори и други също се присъединяват към мрежата с бързи темпове, но много от тях все още остават извън рамките на съществуващите изисквания за присъединяване. Ако не актуализираме националните технически изисквания сега, рискуваме да разполагаме с правила, които не са адекватни за сигурната експлоатация и стабилността на системата.
Това отново подчертава спешната необходимост ЕК да измени тези два регламента. Националните изисквания за присъединяване трябва да бъдат актуализирани, за да подкрепят интеграцията на тези нови решения в рамките на Новата чиста индустриална сделка на ЕС. Ако това не се случи, неизбежно ще се наложат скъпи последващи модернизации, които ще бъдат необходими за поддържане на сигурността на системата.
