Недостигът обаче е съвсем различно нещо. Когато компаниите нямат достъп до нефтохимикали, торове или други критични суровини, спират производство. Такава е реалността днес и тя означава, че този шок може да удари много по-силно от просто увеличение на цените на горивата.
#2. Как ще реагират централните банки?
През 1997 г. Бен Бернанке, бившият председател на Федералния резерв, публикува статия заедно с Марк Гертлър и Марк Уотсън, в която се твърди, че рецесиите след шоковете в цените на петрола са били причинени не от самия шок, а от „свръхреакцията“ на централните банки: чрез прекомерно повишаване на лихвените проценти те са тласнали икономиките си към рецесия.
Изводите от тази статия са оспорвани от някои видни икономисти, но основната идея е, че паричната политика е ключова част от уравнението. Ако лихвите бъдат повишени твърде агресивно от страх да не се повтори грешката с „временната инфлация“ от 2022 г., има риск икономиката да бъде тласната към спад. Ако пък лихвите останат твърде ниски, докато инфлацията при суровините се пренася в основните цени, се повтаря сценарият от 70-те години. Балансът е изключително труден.
#3. В какво състояние е икономиката сега?
Тук нещата стават наистина интересни – и притеснителни. Още преди войната някои данни за инфлацията се оказаха по-високи от очакваното: индексът на цените на производителите, цените на вноса, цените на износа… Но най-озадачаващият сигнал идва от пазара на труда.
