Последиците бяха сериозни. Авиокомпании от Канада и Русия, които заедно изпращат повече туристи в Куба, отколкото целият останал свят, отмениха полети. Лъскавите хотели по крайбрежието, построени през последното десетилетие от Gaesa, военния конгломерат, който контролира голяма част от икономиката, стоят празни. Болниците намалиха услугите.
Емиграцията е внушителна – от 2021 г. населението е спаднало от 11.2 млн. на около 8.6 млн., като около 80% от напусналите са на възраст между 15 и 59 години. Общото мнение е, че нещата са по-зле отколкото по време на „специалния период“ в началото на 90-те, когато разпадът на Съветския съюз и загубата на икономическата му подкрепа потопи Куба в рецесия. Въпреки проблемите комунистическата партия, въоръжените сили и службите за сигурност държат здраво единната система, която са образували. Тя е изградена от братa на Фидел, Раул, по време на дългия му мандат като ръководител на въоръжените сили. Старшите офицери управляват най-печелившите части на икономиката чрез Gaesa. Властта все още принадлежи на семейството Кастро – Мигел Диас-Канел, настоящият президент, публично се закле при встъпването си през 2018 г. да се допитва до Раул по всички важни решения.
Но последният натиск от Америка принуди режима да преговаря, отчасти заради загубата на жизненоважните доставки от Венецуела за Куба.
На опашката в света
За да разберем положението на режима, трябва да погледнем кубинската икономика, която отдавна е една от най-слабите в света. Първоначално централизирана и зависима от Съветския съюз, системата постепенно се е развила в хибридна. В края на 90-те години, по време на дълбока рецесия, предизвикана от разпадането на СССР, режимът неохотно разреши ограничена самостоятелна заетост. През 2021 г., когато пандемията от ковид рязко намали приходите от туризъм, ролята на частния бизнес беше разширена.
Властта все още принадлежи на семейството Кастро – Мигел Диас-Канел, настоящият президент, публично се закле при встъпването си през 2018 г. да се допитва до Раул по всички важни решения Източник: Reuters
Правителството все още определя цените и притежава повечето фирми. То контролира почти всички икономически ресурси, които все още разпределя към затруднени отрасли като минното дело и дребното земеделие. Реколтите са минимални. Износът, изчислен в долари от 2022 г., е намалял с поне 75% между 2000 и 2025 г., описва тежката ситуация The Economist. Това се дължи отчасти на колапса на селското стопанство, което през 2025 г. е представлявало едва 15% от износа спрямо 52% през 2000 г. С намаляването на държавните печалби централната банка е печатала пари, за да „изяде“ вътрешния дълг, което е обезценило песото и държавните заплати почти до нула.
