Към момента транспортът е основният платец на цената на войната, като по-високите разходи за гориво все още не са прехвърлени в основния си размер към крайния потребител.
Транспорт на загуба
Цената на транспортната услуга невинаги следва тази на горивото или поне не със същата скорост, като все още загубата е в транспортните компании. Първата седмица след началото на конфликта цената на транспортната услуга дори пада, като 4 – 5 дни товародателите изчакват да видят дали войната ще приключи бързо. Така се получава вакуум, като това води до първоначален спад на цената на транспортната услуга.
„Не мисля, че има сектор по-силно засегнат от транспорта“, казва пред „Капитал“ Христо Христов, собственик на най-голямата автомобилна компания в страната – „Дискордиа“, която разполага с 1500 камиона, които работят на широк фронт в ЕС.
Ако в началото на войната в конфликта в Иран разходът за гориво е 30 евроцента на километър, към края на миналата седмица той е нараснал до 40 евроцента на километър, средно за европейския пазар. Оскъпяването от 10 евроцента засега в основна степен е за сметка на превозвачите, като към края на третата седмица на военния конфликт цената на транспортната услуга е отчела леко покачване от 2 евроцента на километър. А от началото на март компанията е в ситуация да работи на загуба, която е съзнателна и планирана.
Различните превозвачи обаче засега имат и различна стратегия. Тези, които нямат транспортни средства на лизинг, могат да си позволят да спрат за кратко дейността си, за да не работят на загуба, а после да се включат, когато цената за превоз се повиши, ако дотогава не са загубили шофьорите си. Тази стратегия води до намаляване на транспортния капацитет, а търсенето и предлагането са единственото, което реално коригира цените.
