След първия тур на гласуването преди седмица обаче много кандидати на социалистите и зелените решиха да пренебрегнат възраженията си към крайната левица и създадоха това, което десницата нарече „срамни съюзи“, с надеждата да си осигурят победа.
Съюзите между левицата и крайната левица също не успяха в Тулуза, Страсбург, Поатие, Лимож и Тюл. Последният град е изборната крепост на бившия социалистически президент Франсоа Оланд, чиито призиви за бойкот на LFI там останаха без отзвук.
В неделя вечерта обаче Мануел Бомпар от LFI посочи победата на партията на първия тур в предградието на Париж Сен Дени, както и успеха в Рубе. „Тази вечер доказахме, че нищо не може да спре един народ в движение. Догодина нова Франция ще помете света на президента Макрон и неговите пагубни политики“, заяви той.
Париж – предимно ляв град
Победата на Грегуар в Париж съответстваше на социологическите проучвания и потвърди репутацията на столицата като предимно ляв град. Неговата предшественичка Ан Идалго се отличи с твърда политика срещу автомобилите, която като цяло беше подкрепена от избирателите.
Дясната фаворитка Рашида Дати – борбена бивша министърка при президентите Никола Саркози и Еманюел Макрон, се оказа разделяща кандидатура, а предстоящият ѝ процес по обвинения в корупция вероятно е повлиял на част от избирателите. Също така влияние оказа и подкрепата, която получи между двата тура от крайнодясната Сара Кнафо, след като тя се оттегли от надпреварата.
Льо Пен не успя да постигне целите си
Крайнодясното „Национално обединение“ (RN) на Марин льо Пен – най-популярната партия според предизборните социологически проучвания – не успя да постигне целите си в Марсилия и Тулон, след като противниците му се мобилизираха срещу него. В Марсилия кандидатът на Републиканците (LR) остана в надпреварата и раздели десния вот.
