Жителите на Враца продължават да се възстановяват след традиционното слово на кмета Калин Каменов по повод 1 юни. Според очевидци част от присъстващите все още се опитват да разберат дали са били на официална церемония, поетичен рецитал или прослушване за новия сезон на „България търси рима“.
След внушителното изброяване на всички възможни длъжности, титли, чинове и църковни санове, речта плавно премина в режим „патриотичен freestyle“, където всяко изречение беше длъжно да се римува с предишното, независимо от последствията за смисъла.
„Горди, но зрители… кротки свидетели и модерни радетели“ – заяви кметът, оставяйки мнозина граждани да се питат дали не са попаднали на литературен конкурс за общинска поезия.
Особено силно впечатление направи философската дилема: „Глави ще сведем, а утре пример дали ще дадем?“. Според местни анализатори това е първият случай, в който официална реч едновременно задава въпрос, отговаря на себе си и се римува със себе си.
Най-голямо оживление предизвика частта: „Заучени фрази и празни слова, лишени от смисъл, какво от това?“. Наблюдатели определиха момента като исторически, защото за пръв път в реч подобно изречение беше поставено точно по средата на серия от римувани фрази, което придаде на текста неочаквано документален характер.
Политолози коментират, че словото е направило смел опит да обедини Ботев, мотивационен семинар, училищно тържество и финал на конкурс за художествено слово в едно общо произведение.
В крайна сметка врачани останаха с усещането, че са присъствали на нещо голямо, важно и римувано. А дали българският дух е бил повдигнат, или просто е повдигната летвата за общинска поезия, ще стане ясно на следващото празнично слово.
До тогава градът продължава да живее, да чака и да се пита:Реч ли беше това, или рима в беда?
Уважаема г-жо президент на Република България;
Ваше Светейшество;
Уважаеми заместник председател на Народното събрание;
Уважаеми министри; Уважаеми народни представители;
Ваше Високо Преосвещенство;
Ваши скъпи високи гости от побратимените на Враца градове;
Уважаеми г-н областен управител;
Уважаеми г-н председател на общинския съвет; Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници;
Уважаеми общински съветници;
Уважаеми ботеви походници;
Уважаеми ученици и студенти;
Уважаеми жители и гости на дъждовна Враца, тази вечер отново сме горди, но някакси зрители…
Кротки свидетели и модерни радетели.
Трудно създаваме и лесно забравяме, рядко обичаме и лесно се мразим. Родното тачим, но чуждото славим. Тази вечер глави ще сведем, а утре пример дали ще дадем?
На втори сирените пак ще завият, а с трепет сърцата ни дали ще се свият?
Заучени фрази и празни слова, лишени от смисъл, какво от това?
Родината наша ще бъде такава, каквато я виждаме в нашата представа.
Важно е само какво ще направим, геройства можем ли да направим?
Време е ръка на сърце да поставим и с преклонение жест да направим. Силно, с глас да изригнем и ако можем българския дух да повдигнем!
„Да живее България!“ мощно да кажем, поклон, дълбок поклон, да покажем!
(Цитирано от Булнюз)
