1. В листите на бившия президент Румен Радев има хора от служебната власт, ренегати от БСП и кадри от други партии, както и представители на местната власт
Един от основните въпроси – този за хората, с които формацията около бившия президент Румен Радев ще атакува законодателната власт на предстоящите парламентарни избори, а оттам и изпълнителната, най-после получи отговор, след като тази седмица листите с кандидатите за депутати бяха официално регистрирани в районните избирателни комисии. Лицата на сочената от социолозите за първа политическа сила на вота формация се превърнаха в основна интрига, защото информацията за тях беше оскъдна и до последно се пазеха в дълбока тайна. От внесените листи с имената на номинираните за народни представители от коалицията „Прогресивна България“ в различните избирателни райони, 31 на брой, правят впечатление няколко неща.
В тях масово присъстват бивши служебни министри, зам.-министри, областни управители и хора на по-ниските нива в изпълнителната власт от назначените от Румен Радев като президент четири служебни правителства – по две на Стефан Янев и на Гълъб Донев. Повечето от тях бяха секретари и съветници още от първия му мандат като президент, други намериха пристан на „Дондуков“ 2 след участието си в служебната власт. В този смисъл упреците на бившите управляващи, че в последните години президентството се е превърнало в „партийна централа“, имат известни основания. Кои са хората в листите четете тук.
2. МВР ще действа „по неотложност“ при изборни престъпления, казма министър Емил Дечев в интервю за „Капитал“
Въпреки многократните обяснения на служебния вътрешен министър Емил Дечев, че той няма достъп до разследването по случая „Петрохан“, защото не е получил делото от прокуратурата, той призна, че всъщност не се нуждае от подобна санкция. По думите му той двукратно е напомнил на държавното обвинение, че народните представители знаят повече от него по казуса с шестимата загинали мъже, а впоследствие дори е написал писмо до прокуратурата с настояване да получи материалите. Паралелно с това обаче Дечев призна, че ако иска, може да се запознае с всичко, извършено до момента, защото Законът за МВР му дава това правомощие. Не го правел обаче, за да не засилва напрежението, което се е създало по темата още с встъпването му в министерството.
По темата за вота на 19 април Дечев обясни стратегията, предприета от министерството. На първо място МВР ще се върне към практиката от времето на министър Бойко Рашков за писане на предупредителни протоколи на заподозрените в купуване на гласове. Колкото до работата по сигналите – министерството ще действа „по неотложност“ и ще стимулира служителите си да извършват колкото се може повече разпити пред съдия. Това са все инструменти, които НПК дава на полицията. На въпрос дали по този начин Дечев не опитва да елиминира прокуратурата от процеса, той обясни, че тя не може да бъде „елиминирана“, защото в крайна сметка от прокурора зависи дали да повдигне обвинение. Още от интервюто на Дечев за „Капитал“ вижте тук.
3. „София мед“ инвестира нови 40 млн. евро. ЕБВР дава като заем половината от средствата за програмата на завода за медни изделия през следващите две години
Производителят на медни изделия „София мед“ започва поредна серия от инвестиции с проекти за над 40 млн. евро, които ще бъдат изпълнени през следващите две години. От закупуването на завода през 2000 г. досега гръцкият собственик Viohalco традиционно разчита на поетапна модернизация с редовни капиталови разходи вместо на голяма единична инвестиция. Новата програма сега следва същия модел – средствата са предвидени за широка палитра от проекти, чиято крайна цел е по-голям капацитет и по-ефективно производство. Половината от средствата се осигуряват от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), с която компанията редовно си партнира. Софийският завод е с годишни приходи 900 млн. евро.
Новата инвестиционна програма е на стойност 43.7 млн. евро. Една от целите на „София мед“ е със средствата да увеличи производствения си капацитет, но от дружеството не уточниха за какви продукти и кои индустрии. Подробности за плановете – тук.
4. През 2025 г. са продадени 2.6 млн. електромобила в Европа, годишен скок от близо 30%. Пазарният им дял е 19.5%. В България е 5.2%
От години слушаме за задаващото се масово навлизане на електромобили в Европа. По различни причини то така и не се случваше – най-вече заради високите цени на колите, притеснението за прехода, зарядната мрежа и т.н. Но последната година и началото на 2026 г. показват, че европейският пазар на електрически превозни средства (EV) (може би) най-накрая преминава през критична трансформация, като има ясни признаци за достигане на преломна точка по отношение на продажбите и достъпността.
