За да се стигне дотам, са необходими редица оптимистични предположения. Като за начало – цена за изстрелване от 500 долара/кг, което е приблизително една трета от текущата цена. Но ако новата ракета Starship на SpaceX влезе в експлоатация, разходите за изстрелване биха могли бързо да се понижат. Тъй като Starship е изцяло проектирана да бъде използвана многократно, цената за извеждане на един килограм в орбита би могла да падне до 100 – 200 долара, казва Джонстън. (Реалните разходи за SpaceX биха били много по-ниски; възможно е да паднат до 20 долара/кг.) Ако въведем цена за изстрелване 200 долара/кг в калкулатора на Маккалип, разходите за орбиталния център за данни с мощност 1 GW падат до 12.1 млрд. долара – по-малко от наземния. Накратко, идеята може би не е толкова абсурдна, колкото изглежда.
Друга неизвестна е охлаждането
Първият сателит на Starcloud не можеше да използва графичния си процесор през цялото време, тъй като (както се очакваше) прегряваше. Фирмата планира да изстреля втори тестов спътник, Starcloud-2, през тази година, за да оцени дизайна на разгъващия се радиатор, който ще осигурява охлаждане. Джонстън казва, че това ще бъде „най-големият търговски разгъваем радиатор в Космоса“, втори по големина след радиатора на Международната космическа станция, но осигуряващ десет пъти по-голямо разсейване на топлина на килограм. Оценките за разходите на Starcloud предполагат, че този радиатор ще работи както е планирано.
Други предположения може да са прекалено песимистични. Например калкулаторът на Маккалип предполага, че до 9% от графичните процесори, изстреляни в орбита, ще се повреждат всяка година. Но един урок от Starcloud-1, казва Джонстън, е, че „графичните процесори работят в Космоса по-добре, отколкото очаквахме“. Той не желае да сподели точните стойности. Но ако само 5% от графичните процесори се повредят всяка година, ще са необходими по-малко сателити и цената на орбиталния център за данни ще се понижи до 11.1 млрд. долара.
Разбира се, разходите за наземните центрове за данни също могат да се понижат и такива намаления може да са по-лесни за постигане, отколкото изграждането на центрове в Космоса. Калкулаторът на Маккалип предполага, че наземните центрове за данни разчитат на генератори на природен газ за електроенергия, но слънчевата енергия би била по-евтина, което би понижило общата стойност с около 1-2 млрд. долара. Изграждането също може да бъде много по-евтино извън Америка, особено в икономика с ниски заплати и изобилие от слънчева енергия като Индия.
Засега трябва да се следи дали Starship може да работи надеждно и да се използва многократно. Мъск говори за възможността за орбитални центрове за данни, докато се готви да листне SpaceX на борсата през предстоящата година. От своя страна Starcloud се стреми към това, което очаква да се случи след няколко години, като предполага, че Starship ще създаде възможности въз основа на евтини изстрелвания. Следващият тестов полет на Starship, 12-и поред, се очаква да се състои през март. Мнозина в AI индустрията ще го наблюдават отблизо.
