Надуха ни главите с дрона „нарушител“ – може би с надеждата Народът да забрави за Безмер.
Но хайде да не ги правим толкова хитри. Просто дронът е в тяхната категория – „муха“ – имаше такава в бокса, не знам дали още съществува. Но е много подходяща за политиканите ни – досадни са като мухи, особено когато се захванат с някоя дреболия, могат да я опяват до второ пришествие.
Но за резила със самолетите Ф-16 мълчат. Не си спомням някой да е издевателствал с нас така, както го прави с очевидно удоволствие „Локхийд Мартин“.
Разбира се, сделката тръгна с благословията на Конгреса на САЩ, но, в края на краищата, нашите власти си имат работа с една фирма и няма защо да ѝ се плашат толкова.
Но не се намери дори един храбрец, който да каже две ядни думи, за да залъже някак Народа, че не сме най-послушната рая на този свят.
И сега гоним Михаля/дрона…
Интересът към дреболиите е в природата на нашите властници, те с настървение ги чоплят и могат да умуват безкрайно върху нещо съвършено банално, дори обидно елементарно.
А и по начало не правят разлика между дребно и важно и усърдно вдигат пушилка по всеки незначителен повод.
Те нямат нищо против да ги приемат като сръчни разпоредители с досадата на дребнотемието.
Спокойно понасят и упреците, че изоставят – омаломощени от непрекъснато зверене в незначителното – дори съдбоносните точки от дневния ред на държавата. Ако зависеше само от тях, те незабавно биха ги зачертали.
В крайна сметка, превърнали сме се в държава, която изостава във всичко – и само един идиот ще отрече това.
Не просто закъсняваме, а фатално изоставаме – а това е катастрофа, която не може да бъде компенсирана по никакъв начин…
Дори семплата ни представа за просперираща държава отдавна е изпаднала някъде по биволарските ни пътища и изобщо не сме забелязали това.
Ето само два факта, повече не са ви нужни: 75% от учениците не са в състояние да усвоят учебния материал, който им преподават.
И другият смразяващ факт: държавата имала запаси от основните храни за
по-малко от месец!
Няма нужда Нострадамус да ни отстъпи за ден-два провидческата си дарба – двата факта са съвсем лесни за разчитане от всеки, който някак е опазил разсъдъка си. Затова без особени усилия ще стигнем до един извод, труден за преглъщане, но пък неизбежен: съвсем скоро ще съжителстваме с хиляди младоци, готови на всичко, за да заситят глада си – а неграмотният и незадоволен човек е по-свиреп и от гладния вълк.
Мнозина от по-възрастните поколения пък вече са били принудени да живеят през годините на Прехода с една незаслужена обида: много пъти животът им е бил подценяван от собствените им деца, които не могат да се примирят, че родителите им са живели и живеят в една нормална почтеност – а те пък, от своя страна, я смятат за ненужна и дори за унизителна.
Защото тъкмо това непрекъснато им натяква днешният Български Живот – докато един страховит въпрос тегне над всички: какво се случи, какво проспахме, че трябва сега да се примирим с някои отвратителни истини.
Ето една, която може би отдавна сте забравили: според проучване на БАН от преди пет години близо една трета от младите „бунтари“ са нямали нищо против да забогатеят по незаконен начин – днес вероятно те са далеч повече.
Нито един от българските политици не коментира това проучване, защото дори и най-повърхностните случайници измежду тях са схванали, че това е Некрологът Български…
Затворени и изолирани в битката с живота, която става все по-непосилна, мнозина обикновени българи са пропуснали момента, в който децата им са решили, че са изоставени от всички – включително и от училището.
И сякаш това вече не може да се промени, сякаш няма сила, поне в Българската Несрета, която да се пребори за това – колкото яловите уроци по История ще преборят вакханалията на ТикТок…
„Бунтарите“ са наясно с това, те се усещат изоставени и от Миналото, защото липсват безкористни посредници, които да ги приближат до неговите поуки.
В същото време, вече изобщо не говорим и за Бъдещето – и самата дума сякаш не съществува в езика ни, изхвърлили са я на някакво сметище.
Докарахме я дотам, да не знаем, на кой Господ се моли българинът днес.
Това е и една от причините, може би най-важната, всичко, с което се захване Властта, да изглежда незначително, бутафорно – като нещо, на което е смешно да се отделя внимание.
Властта обаче все още е убедена, че ако се закачи за някакъв случай, трябва да го направи с въодушевлението, което едно време се срещаше най-вече в художествената самодейност.
Ето и сега, историйката с един заблуден дрон придоби размах и монументалност, каквито съвсем не заслужава.
Но, за нещастие на политиците, изтика пред очите ни и един друг, несравнимо по-важен проблем.
Стана очевидно, че без никакви притеснения властниците ни са готови да изоставят и последните остатъци от и без друго отдавна залинялото достойнство на държавата.
Захвърлили са го някъде – неизвестно къде, каквато е съдбата на всичките ни герои – а в случая си имаме работа с истински герой, чиито патила и страдания трудно могат да бъдат изброени, а и проумени.
И нека попитаме сега ония, които стопанисват като крадливи бакали достойнството на държавата: Проявихте ли поне накрая някаква любезност към него, с какви думи го изпратихте, изпуснахте ли отново – уж случайно – онази отблъскваща фраза, съчинена сякаш на пияна глава, с която толкова сме свикнали: „Кучета го яли!“
Докато врякат – и дори се героизират около някакво дронче – властниците ни отдавна са забравили, как „обмениха“ и, всъщност, поругаха, с една безподобно срамна сделка, достойнството на държавата, която си въобразяват, че управляват.
Те си въобразяват и друго – че просто рутинно са измамени в една сделка, че нищо особено не се е случило – просто едни балами са станали кредитори или може би донори – използвайте думата, която ви се вижда по-благоприлична – на най-могъщата световна сила.
В края на краищата, всичко ще бъде наред, след още десетина години ще посрещнем и последните щедро предплатени, но иначе сакати Ф-16.
А до тогава властниците ни – сякаш измислени и подхвърлени ни от някой Бог, който ни ненавижда – може най-сетне и да схванат, че не бива така да се отнасят към достойнството на собствената си държава.
Дори американците се държаха по-вежливо с онзи Мадуро, докато го отвличаха.
Нашите първенци пък отново показаха, че са предани на онази отровна клетва – „Кучета го яли!“ – и това изглежда ще бъде така, докато свят-светува.
А достойнството ни ще остане в неизвестния си гроб – захвърлено като ненужна дрипа…
