Коментар на Георги Лозанов:
От първия ден на нападението над Украйна, до който Путин упорито твърдеше, че никога не би я нападнал, стана ясно, че изходът от войната ще се решава не само на фронта, но и в медиите. А това направи още по-жестока в безсмислието ѝ смъртта на повече от един милион души, хвърлени във военната месомелачка от Путин. За което той ще бъде изправен пред трибунал, гласуван от 23 страни в ЕС (без България, разбира се).
Защо има политически натиск върху медиите
Решаващата роля, която медиите могат да играят, произтича от това, че те не само могат да отразяват събитията, а и да участват в тях, да правят история. Затова политическият натиск върху медиите (какво да съобщят и какво не) товари професионалното – тоест независимото – упражняване на журналистиката с рискове, които я издигат до вид нова героика (последният „геройски паднал“ от ефира беше Мария Цънцарова).
Битката за медиите е за човешки права! Информацията, освен стока, е и право – правото на информация, което включва в себе си и правото на мнение. Журналистиката трябва да те информира за всичко по-важно в обществото, но така, че да си създадеш собствено мнение. За разлика от пропагандата, която ти внушава мнение в изгода на премълчан интерес, като за целта те заблуждава, че е журналистика. Изходът от войната в Украйна зависи и от това дали пропагандата ще победи журналистиката. В началото подобна перспектива изглеждаше изключена, но за съжаление не и четири години по-късно. Как и защо стана така?
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година всеки знаеше кой е агресорът и коя е жертвата. Украинците предизвикаха чисто човешката солидарност на целия демократичен свят, а руснаците – гнева му заради безчовечния им акт. Но след известно изчакване се намеси руската пропаганда, възползвайки се от това, че когато нещо не е пред очите на хората, можеш да отричаш дори и очевидното. И изведнъж се оказа, че Русия имала право да нападне Украйна по исторически причини – тя въобще си била тяхна. После дори излезе, че Русия не я е нападнала, а се защитава от нея, защото иначе тя самата щяла да бъде нападната. За да се лансира в крайна сметка и версията, че Украйна е само горещ фронт във война, която „колективният Запад“ води срещу Русия, която всъщност била нападнатата.
Конспиративни теории и лъжи
За година-две руската пропаганда успя да измисли конспиративна теория, с която да изкара Русия не агресор, а жертва. Бръсначът на Окам, според който най-вярното е най-очевидното, е обърнат от тъпата страна и колкото по-невероятна теория пробутва пропагандата, толкова повече ѝ се хваща интелектуално незащитената част от обществото.Така е, защото тази част от обществото няма готовност да си обяснява рационално процесите, заради което ѝ се струва, че те са движени от неведоми и поради това враждебни сили. И само чака някой, ръкомахайки разпалено от екрана, да ги посочи, за да започне да ги мрази.
Вторият инструмент на пропагандата е именно омразата, която е най-лесната за разпалване колективна емоция, защото е и най-примитивна, близка до племенната агресивност (обратно на любовта, която е възвишено чувство, близко до вярата и небесата). А руската пропаганда е осигурила и обект за мразене – това е „колективният Запад“ и по-конкретно ЕС, които тя неуморно хули, за да внуши, че в Европа демокрацията е исторически приключила и идва времето на диктатора от Кремъл. Така той даже не е нужно да бъде и хвален – достатъчно е неговата пропаганда да си свърши работата. Като, разбира се, и сам помага с периодични заплахи. Впрочем, цялата „специална операция“ в Украйна е стратегия на заплаха спрямо Запада.
Тиражираната заблуда
Страхът е третият „ударен инструмент“ на руската пропаганда – тя го нагнетява, за да може Путин да постигне исканията си, заплашвайки с ядрен удар, за който виновен изглежда ще е пак Западът. Тъпата страна на бръснача оставя все по-дълбоки белези върху съзнанието на мнозина.
Овладяната територия на руската пропаганда са социалните мрежи (подхранвани с конспиративни теории и чрез подкасти), защото те се наложиха като медии, въпреки че нямат най-важното условие, което би трябвало да притежават – редакционната отговорност. Без нея всякакви колективни емоции безпрепятствено могат да помитат фактите, а аргументите да се подменят от изфабрикувани, тиражирани и лайквани мнения. Така че, ако пропагандата не е убедила някого, той да си каже: след като толкова много хора мислят различно от мен, аз ли съм най-умният, че да не мисля като тях? И сам да се предаде на дирижираната заблуда.
За комуникационните „офицери“ на руската пропаганда обаче това не беше достатъчно и те се заеха да си осигурят достъп и до традиционните медии, защото само там могат да получат, освен аудитория, и авторитет. И путинистите, легендирани като журналисти, от сорта на Волгин, го постигнаха, като нададоха лицемерен вой, че не се спазва плурализмът на гледните точки, а руската не била равнопоставена с украинската. Лицемерен вой, защото плурализмът точно в Русия е непозната дума, но с него руските пропагандисти тук не само „цъфнаха“ по екраните на националните телевизии и в националния радиоефир, а и прокараха симетрия между насилника и насиления в Украйна, с което от само себе си взеха страната на насилника.
Това е чист случай на „оневиняване на жестокост и насилие“, който не просто е нарушение на етичните стандарти на журналистиката, а е закононарушение и на чл. 17, ал. 2 от Закона за радио и телевизия и форма на вербално съучастие във военните престъпления на Путин. Но СЕМ така и не реагира, защото предишният му председател – Соня Момчилова – не забелязваше руската пропаганда, а след нея – с изключение на редки персонални жестове – промяна в позицията на регулатора така и не настъпи.
Кога пропагандата побеждава журналистиката
Какво значи пропагандата да победи журналистиката – т.е. фактите и аргументите? Значи нейните опорки да влязат в мисленето на хората, оттам с вота им – в езика на политиците, а с властта им – и в поведението на държавата. Така, както сякаш се случи у нас с победата на Румен Радев. А преди това в САЩ с победата на Доналд Тръмп, който отначало провъзгласи военнопрестъпника Путин за партньор. Нещо сходно може да се случи във Франция, ако победи Марин Льо Пен или в Германия, ако победи „Алтернатива за Германия“. Тогава руската пропаганда ще може да рапортува, че осигурила победата на Путин във войната, като е подвела западните страни, без да съзнават, че те са следващите в неговата „свещена война“ със „сатанизирания Запад“, както се изразява тъй нареченият руски патриарх.
От този омагьосан медийно-политически кръг в мисленето на някои хора може да се излезе само ако образованите и компетентните успеят да им покажат какъв е скритият интерес, който пропагандата ги кара да обслужват, като ги превръща в маши на злото. По тази причина говорителите ѝ и менторите им най-много мразят интелектуалци, свободни журналисти и граждански активисти, на които конспиративните теории не им минават, и виждат своя обществен дълг да се борят с тях. Затова цялото проруско пропагандно войнство скочи като един да брани Карбовски от разобличителните критики, че се е добрал до обществената телевизия, за да изсипва оттам чувала със старите руски опорки върху главите на българите, уж оплаквайки съдбата им.
