След участието на кандидат-депутати в предаването „120 минути“ по bTV, остава усещането, че обществото отново е изправено пред едно и също – стари лица, стари обещания и нулева отговорност. Как е възможно хора като Владислав Горанов санкционирам по магнитски за корупция, да говорят за „промяна“, след като са били част от управлението, довело до дълбоко недоверие в институциите? Как е възможно Георги Георгиев да се представя като фактор за бъдещето, при положение че действията му често са били обект на сериозни обществени критики?Точно този човек който прокара стотици закони в полза на Пеевски. И най-големият въпрос:
Как нямат срам да излизат в национален ефир, след като само преди месеци хиляди българи излязоха по площадите именно срещу този модел? Сякаш нищо не се е случило. Сякаш общественото недоволство е било просто шум. А паралелно с това, фигури като Николай Нанков отново претендират за доверие, въпреки че именно секторите под тяхна отговорност години наред бяха сред най-проблемните и съпътствани от множество въпроси и съмнения за изнудвания и връщане на проценти от обществени поръчки.
Бизнесът говори за натиск.
Хората говорят за зависимости.
Обществото пита – но отговори няма.
Как се говори за прозрачност, когато доверието е сринато?
Как се обещава „ново начало“ от хора, които символизират стария модел?
И докога ще се разчита, че хората ще забравят?
Нямат ли поне капка срам? Това не е просто политически дебат. Това е въпрос на памет, морал и отговорност. Българите не искат повече думи. Искат действия. И най-вече – искат истинска промяна, а не нейна имитация.
