Кой следи реките в България – и кой носи отговорност, когато водата отново залее?
Пролетта идва. С нея – снеготопенето, проливните дъждове и добре познатият въпрос:
готова ли е държавата за нови наводнения – или пак ще гледаме бедствия “изненадани”?
Кой следи нивата на реките?
На хартия системата изглежда ясна.
Нивата на реките и язовирите се наблюдават от държавни структури като:
• Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ)
• Басейновите дирекции към Министерството на околната среда и водите
• Оперативни центрове към областни администрации
Те събират данни, правят прогнози и подават сигнали при риск.
Но мониторингът не означава превенция. Данни има – въпросът е какво се прави с тях.
⸻
В какво състояние са реките днес?
Самото екоминистерство признава проблема:
въпреки мерките, резултатите са „незадоволителни“ и изискват по-активни действия
Реалността:
• затлачени речни корита
• натрупани отпадъци и растителност
• намалена проводимост на водата
• застрояване в заливаеми зони
А според експерти, в стотици до хиляди населени места има риск от повторение на сценарии като Карловско и Царево
⸻
Опасните райони – известни, но нерешени
Проблемът не е, че не знаем къде е рискът. Напротив.
Държавата разполага с анализи за:
• участъци с нарушена проводимост
• критични речни зони
• места с висок риск от преливане
И въпреки това:
👉 същите населени места се наводняват отново
👉 същите дерета остават затлачени
👉 същите диги – компрометирани или неподдържани
⸻
Почистват ли се речните корита?
Отговорът е: понякога – но не системно.
Да, има програми. Например:
• общините извършват периодично почистване
• в София се почистват стотици участъци всяка година
Но в национален мащаб:
• действията често са реактивни (след бедствие)
• липсва постоянен контрол
• почистването се възлага кампанийно
Затова всяка пролет се повтаря едно и също:
министерството напомня на кметовете да си свършат работата
⸻
Кой всъщност отговаря?
Тук започва истинският проблем – размита отговорност.
- Държавата (МОСВ)
• определя политики
• контролира чрез инспекции
• координира действия
👉 Но не чисти директно.
⸻
- Общините и кметовете
• отговарят за почистването в урбанизираните територии
• трябва да поддържат дерета и речни участъци
👉 На практика – често без достатъчно ресурс или контрол.
⸻
- Областни управители
• координират действия при бедствия
• подават искания за финансиране
⸻
- „Напоителни системи“ ЕАД
• стопанисват язовири, канали и хидросъоръжения
• поддържат част от инфраструктурата за водите
👉 Но не отговарят за всички реки.
⸻
- Басейнови дирекции
• следят състоянието на водите
• изготвят анализи и планове
⸻
Големият проблем: всички отговарят – значи никой не отговаря
Това е системната слабост.
• държавата дава указания
• общините чакат финансиране
• институциите си прехвърлят отговорност
• контролът е частичен
А междувременно:
👉 коритата се затлачват
👉 дигите се рушат
👉 строителството в рискови зони продължава
⸻
Истината, която не се казва достатъчно ясно
Реките в България са публична държавна собственост
Но управлението им е раздробено, а отговорността – разпиляна.
И когато дойде водата:
• виновни няма
• има “природно бедствие”
• и нови обещания
⸻
Докато това не се промени, всяка следваща пролет ще започва със същия въпрос:
дали този път водата няма да дойде отново – там, където вече е била.
