„Видра“ е гласът на тийнейджърите, който моли да бъде чут

„Видра“ е онова, което би трябвало да са драматичните филми за тийнейджъри – комплексни и задълбочени без много обяснения и с автентични герои, които не попадат в шаблон.

Лентата е дело на режисьора Сърджан Вулетич и бе част от състезаващите се филми на Балканския конкурс на 30-я София Филм Фест.

Режисьорът Сърджан Вулетич Снимка: София Филм Фест

Във „Видра“ се запознаваме с Хана – 16-годишно момиче, чийто свят се преобръща за ден. След като баща ѝ умира, а семейството ѝ се разединява от спорове за погребението му, Хана се вижда принудена да избяга с младежите Лука и Балша до любимото им езеро, за да гледат слънчевото затъмнение.

Първоначално това ѝ се струва добра идея, тъй като тя има пълно доверие на ученолюбивия Балша, към когото идва чувства. Обаче дори тихите води са дълбоки и дори там, където намираш сигурност би могъл да се натъкнеш на предателство.

Слънчевото затъмнение носи символика във „Видра“. Снимка: София Филм Фест

Сюжетът е семпъл и праволинеен. Виждаме типични тийнейджъри от 21 век, като някои от тях са по-разкрепостени, а други – по-затворени. В началото всеки от тях се интересува от неща, които биха били твърде плоски и тривиални за някой възрастен, но е естествено да бъдат важни за съвременните тийнейджъри.

Бегло се разглежда темата за социалните мрежи, без да се влиза в полемика колко са вредни или да се обяснява какви са опасностите от тях. В много отношения е използван умело методът „show-don“t tell“ („покажи-не казвай“), в който е по-важно да видиш чувствата на героите или тежестта на дадено събитие, отколкото да го обясниш вербално.

Социалните мрежи са засегнати като тема, но не по клиширания начин, по който сме свикнали да се говори за тях. Снимка: You Tube

В случая със социалните мрежи зрителят вижда колко е важно за тийнейджърите да снимат всичко и показват всичко, както и колко определящо са социалния им статус е да бъдат харесвани, дори и да не показват истинската си същност там.

Характерна за този тип филми е темата за съзряването. В случая е съзряването се случва чрез преживени травми, които могат или да пречупят главната героиня или да я направят по-силна психически, да порасне. В рамките на не повече от два дни или три дни розовият балон около мирогледа на Хана се пука и тя вижда мрака на света на възрастните. Там нейният идеализъм е отречен, чрез отказа на семейството да погребе баща ѝ със скафандър, както самият той е искал.

Скафандарът на бащата на Хана се превръща в символ на семеен конфликт, но и на свобода. Снимка: You Tube

По същия начин момичето вижда как майка ѝ се примирява с мнението на мъжете, без да отстоява собствената си позиция. Чрез този конфликт зрителят вижда друга характерна тийнейджърска черта – бунтът. Тази черта обикновено е трудна за интерпретиране в изкуствата, защото там е най-голям рискът от прекалена драматизация и изпадане в клишета. „Видра“ умело поднася бунта на своята героиня по многопластов начин, който е наситен с емоция, но не е и преувеличен.

Маша Драшлер в ролята на Хана Снимка: You Tube

Главната героиня Хана е изключително добре развит и сложен персонаж. Зрителят става съпричастен с нейната болка и вместо да се ядосва, когато тя взима импулсивни решения, които ще я вкарат в неприятности, той ѝ съчувства.

Балансът между тихото ученолюбиво момиче и съсипаната дъщеря, която се бунтува срещу неспрадливостта е поднесен по умел и деликатен начин. В същото време нотката на хумор и сарказъм у нея я прави още по-симпатична и интересна за аудиторията.

Савин Перишич в ролята на Балша Снимка: You Tube

Лука и Балша изглежда в началото попадат в стереотипите на популярното момче и загубенякът, но дори и в тях се крият противоречиви черти и виждания, които ги правят пълнокръвни. Лука показва емпатия, когато иска да успокои или да помогне на Хана, докато Балша толкова много иска да стане истинска част от „глутницата“ и да е „готин“ като Лука, че е готов да направи непростимото само и само да получи този статус.

Редно е да се спомене, че диалозите между тримата звучаха естествено и автентично, без това да дразни, която и да е възрастова група.

Героите тийнейджъри не са изиграни от професионални актьори, а от гимназисти от артистичен кръжок. Снимка: You Tube

Тримата герои пропадат в спирала на огорчение, болка и насилие, чиито последствия най-тежко понася Хана. След травмите, болката от мълчанието и видимата незаинтересованост на семейството ѝ към чувствата ѝ тя осъзнава, че ако тя не отстоява себе си, за да си помогне, няма кой друг да го направи.

Основните визуални символи на филма са три: скафандърът, слънчевото затъмнение и видрите.

Видрата във филма е символ на травмите на Хана, като има паралел с реалните видри от черногорското езеро, където се провеждат снимките. Снимка: You Tube

Скафандърът не показва само страстта на бащата на Хана или неговият ексцентричен вкус за погребално облекло. Той се превръща в олицетворение на конфликта между Хана и семейството ѝ и на нейния бунт. Освен това скафандарът е свързан с небето, необятното и непознатото, далеч от всички земни тревоги, от които Хана отчаяно се опитва да избяга.

Слънчевото затъмнение е в сценария на филма още от самото начало. Сърджан Вулетич спомена след първата прожекция на СФФ, че авторът на сценария, Стефан Божкович, го включва, тъй като преди това създал късометражен филм за момиче, което губи баща си по време на слънчево затъмнение.

Хана пропада в тъмна спирала на болка, която я кара да посегне към всичко възможно, за да я заглуши. Снимка: You Tube

В течение на работния процес идеята за слънчевото затъмнение се променя в символ на момента, в който Хана осъзнава, че само тя може да си помогне, за да преодолее травмите. Интересен детайл е, че през целия филм се говори колко е вредно да се гледа слънчево затъмнение без очила, но в самия край на филма Хана го прави, а след това затваря очи, като оставя полумрака на затъмнението да я обгърне.

Хана разбира колко жесток може да е животът след като баща ѝ умира. Снимка: You Tube

Видрите се появяват съвсем за малко за разлика от другите два основни символа, но филмът е кръстен на тях не случайно. Видрата става символ за травмите на Хана особено в сцена, когато хора се опитват да удавят няколко видри, както травмите ѝ давят нея самата. Продуцентът на филма, Иван Джурович, сподели след премиерната прожекция на „Видра“, че видрите са доста „травмирани“ от хората в черногорското езеро, където е сниман филмът.

Павле Маркович в ролята на Лука Снимка: You Tube

Лентата завършва с анимация, която показва хаотичните мисли на Хана, която „плува“ със своите травми във формата на видра, приемайки ги. След това се понася в открития Космос заедно с баща си, който носи любимия си скафандър, олицетворявайки нейната свобода да избере какво да прави с живота си.

Анимацията е най-добрият начин да се покаже нещо по-фантастично по начина, по който мислите и сънищата ни са способни. В същото време е разпространено мнението, че анимацията е за деца, което в случая може да се тълкува, че Хана докосва детското в себе си, а след това го пуска, за да се превърне в жената, от която има нужда.

Понякога най-безобидните на вид хора се оказват най-подмолните. Снимка: You Tube

Музиката също е от изключително значение. Използвана е пестеливо, но когато я има подсилва емоциите, правейки сюжета още по-жив сякаш е реална история. Музиката по време на анимацията има няколко различни влияния и идеята зад нея е била не да звучи не просто драматично по познатия начин, но и така все едно принадлежи към научнофантастичен филм. Любопитен факт е, че в самото ѝ начало, когато Хана гледа затъмнението в края на филма са използвани звуци от вой на кит.

Понякога откриваш приятелство там, където не си очаквал. Снимка: You Tube

„Видра“ е филм, който би резонирал с много тийнейджъри или просто хора, които все още не са преживели своите травми. Той предлага разбиране и подава ръка на онези, които се чувстват наранени и изгубени. В същото време показва, че няма нищо срамно в това да покажеш болката си на близките си или да помолиш за помощ. А противно на световните митологични вярвания, слънчевото затъмнение ти показва, че дори в най-големия мрак винаги има и светлина.

Посланието на „Видра“ е, че трябва да отстояваме себе си, за да можем да се излекуваме от травмите си. Снимка: You Tube

Следете подробностите за акцентите на 30-ия София Филм Фест на сайта www.siff.bg, както и в социалните мрежи (Facebook, X (exTwitter), Instagram, Tik Tok, YouTube) на фестивала.