Чуйте статията:
Остават броени дни до крайния срок за участие в деветото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report – платформата на конкурса приема материали до 31 март. Сред авторитетните имена в журито на конкурса тази година е Валерия Николова – журналист в БНР, заместник-главен редактор на направление „Актуални предавания“ на програма „Хоризонт“ и водещ на „Хоризонт до обед„.
С над 25 години опит в журналистиката, започнала професионалния си път от новинарското „Инфорадио“ и преминала през ключови роли в БНР – от водещ на емблематични предавания до репортер с ресор външна политика и специален пратеник в Европа, тя е сред утвърдените гласове в българския радио ефир. За нея журналистиката не е просто професия, а отговорност – към фактите, към обществото и към свободата на словото.
Разговаряме с Валерия Николова за смисъла на „чистата журналистика“, за доверието като най-ценния капитал на медиите и за предизвикателствата пред професията в дигиталната ера.
– Валерия, Вие вече сте част от журито на конкурса за чиста журналистика Web Report. Как да познаем добрата журналистика в морето от информация?
– Журналистиката е професия на първа линия. Качествената журналистика стъпва на проверени факти и достоверни източници на информация. Тя задава въпросите, които вълнуват хората. В новата комуникационна среда, в която се намираме, на доминиращи социални медии, дезинформация и AI, ролята й ще се засилва все повече, защото тя ще остане единствен ориентир за достоверност и критичност. И не на последно място – качествена журналистика означава и етична журналистика.
– Разкажете ни за Вашето лично начало в журналистиката.
– Медийната среда сега е коренно различна от тази, когато започнах да се занимавам с журналистика. Първите уроци научих в „Инфорадио„, което зададе стандартите на първото новинарското радио в България във формат „news & talks„. Динамичните медийни процеси изискват всеки ден да отстояваш принципите и да защитаваш общественото доверие, така както го правя вече близо 18 години от високата трибуна на програма „Хоризонт“ на БНР.
– Кой беше първият Ви журналистически материал, който Ви накара да почувствате, че журналистиката е Вашето призвание?
– Не бих казала, че е конкретно интервю или репортаж, а по-скоро удовлетворението, когато с работата си успееш да допринесеш за осветляването на проблем и накараш институциите да работят. Журналистиката трябва да бъде близо до хората и да пази човешкото си лице.
– Радиото е медия на гласа и доверието. Какво Ви е дала тази професия и каква е цената, която сте платили за нея?
– Радиото ме научи на точност, отговорност и уважение към аудиторията. Като водещ на едно от най-разпознаваемите в ефира предавания „Хоризонт до обед“ знам, че всяка минута пред микрофона е изпит за слушателско доверие. В дигиталния свят, в който екраните те поглъщат, доминират и отнемат човешката комуникация, Радиото е медията, която създава близост, въздейства с глас и рисува образи, и именно това ме подтикна да избера тази професия. Цената е 24-часа отдаденост.
– Какво за Вас означава „чиста журналистика“?
– Журналистика, основана на факти, без зависимости и която действа в интерес на обществото. Тук виждам и засилващата се роля на обществените медии.
– А коя е „лошата журналистика“?
– Има и такива примери в българската медийна среда, и е важно да бъде повишена чувствителността на обществото по тази тема. „Лошата журналистика“ търси сензацията и въздейства върху аудиторията чрез подвеждащи заглавия и манипулативни тези. Механизмите й на въздействие са удобно използвани в предизборни кампании и компроматни войни.
– Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
– Следя работата на конкретни колеги, които са доказали се имена в разследващата журналистика . Възхищава се и утвърдени журналисти, които предават от зони на военни конфликти.
– Как оценявате кое е наистина важно в информационния поток, който ни залива?
– Разчитам на професионалния си опит, изграден през годините, който ми позволява да отсея най-важното и да забележа новината, която има потенциала да има развитие.
– Това е 9-ото издание на конкурса Web Report. Какво се случи през последните 9 години в журналистиката?
– Последното десетилетие беше наситено с турбулентни събития, които оказаха своя отпечатък върху журналистиката, имайки предвид, че тя е пряко отражение на обществените процеси, както във вътрешно-политически, така и в международен контекст. Световната пандемия от Ковид-19 и войната в Украйна изведоха на преден план ролята на качествената журналистика в борбата с дезинформацията. В същото време дигитализацията, влиянието на социалните медии и бума на изкуствения интелект поставиха на дневен ред въпросите за медийната среда и доколко обществото ни и медиите в частност са подготвени за тази трансформация. Web Report отмерва вече 9-та година пулса на обществото ни, подкрепяйки по този начин „чистата журналистика“.
– Радиото оцеля и в дигиталната буря. Как се промени доверието на аудиторията – има ли го още?
– По данни от последния доклад на Институт „Ройтерс“ БНР запазва лидерското място по доверие и това вдига още по-високо летвата на журналистическата ни работа – не само да отговорим на очакванията на аудиторията, но и всяка минута да отстояваме тази лидерска позиция в силно конкурентна медийна среда. С уникалната си 24-часова програмна схема „Хоризонт“ продължава да бъде лидерът в радио ефира, където слушателите могат да чуят първи водещите новини, коментари и анализи на събитията от страната и света. Особено важна е ролята на „Хоризонт“ при извънредни събития и природни бедствия като най-пряк достъп до проверена и достоверна информация. Медийната аудитория става все по-изискваща, задържането на вниманието й все по-голямо предизвикателство, а запазването на доверието й – най-големият капитал.
Дигитализацията променя начина, по който се слуша радио.
С медийната дигитализация се променят и традиционните медии, както и начинът на слушане на радио, но то остава най-бързата медия, независимо дали през радио приемника, през приложение на телефона, в колата или на компютъра. Новите технологии дават възможност за разширяване на обхвата на традиционната аудитория чрез предлагането на нови дигитални продукти. Именно в отговор на променящите се навици на аудиторията, в края на 2025 година бяха въведени новите сайтове и мобилно приложение на БНР. Вярвам, че Радиото е медията на бъдещето.
– Използвате ли изкуствен интелект в работата си и по какъв начин? По-скоро помага или застрашава професията?
– Не смятам, че изкуственият интелект застрашава журналистическата професия. Да, той има огромен потенциал за развитие, неограничени възможности и неизбежно вече навлиза в различните сфери от живота. Изкуственият интелект е инструмент, който може да подпомага анализа и обработката на информация, може да бъде помощно средство в творческия процес и да оптимизира работата ни, но той не носи етична отговорност. Човешкият фактор остава водещият. Все пак радиото е глас.
По-скоро бих поставила въпроса за рисковете от използването на изкуствения интелект, сред които е постигането на дезинформация в по-голям мащаб. Изкуственият интелект може да създава текст, изображения и видео, които изглеждат убедително, но са подвеждащи. Това прави разпространението на фалшиво съдържание по-бързо и по-трудно за разпознаване.
– Как изглеждаше журналистиката преди дигиталната ера и как изглежда днес?
– Макар и по различен начин, настъпването на дигиталната ера доведе до трансформация както на традиционни медии, така и на журналистиката като цяло. Интернетът промени начина на правене на журналистика, достъпа до информация, процеса на комуникацията и крайния медиен продукт.
Ако преди хората чакаха да купят сутрешния вестник, за да прочетат новините, сега новините са в телефона ни, където можем да гледаме телевизия и да слушаме радио.
Промениха се скоростта и обемът на информацията. От своя страна социалните платформи промениха начина на разпространение на тази информация и създадоха среда, в която съдържание се произвежда масово, липсва контекст и проверка на фактите. Това прави разговора за професионалните стандарти още по-необходими.
– Трудно ли се поддържа „хигиена“ на информацията днес?
– В дигиталния свят, в който живеем, където информацията те залива и всичко е на един клик разстояние, единственият начин да се ориентираш е умението да мислиш критично.
– За първа година сте част от журито на Web Report. Какво ще търсите в материалите, които ще оценявате?
– Спазване на принципите на „чистата журналистика“, обективност, журналистическо майсторство и обществена значимост.
– Как един журналист оцелява в морето от дезинформация?
– Чрез задължителната проверка на фактите и потвърждение на информацията от повече от един източник.
– Какъв съвет бихте дали на младите журналисти?
– Да бъдат критични, да не се страхуват да задават въпроси и да не правят компромиси с качеството на работата си.
– Кои са най-големите предизвикателства пред професията в момента?
– Противодействието на дезинформацията и отстояването на принципите на качествената журналистика.
– Какво бихте пожелали на участниците в Web Report?
– Силна конкуренция, която е водещият стимул за развитие и успех.
– Благодаря Ви от името на екипа на Dir.bg, че приехте поканата ни и се присъединихте към журито на конкурса!
Интервю на Иван Брайков
Изисквания и допълнителна информация за участие:
- Материалът трябва да е публикуван в периода: 05.02.2025 г. – 31.03.2026 г.
- Да е публикуван на страниците на уебсайт на доставчик на медийна услуга, в личен блог/влог или в официален канал, а не в личен профил на кандидата в социалните мрежи.
- Да не е участвал в предишното издание на конкурса.
- Да бъде оригинален авторски материал.
- Да бъде написан на български език, правилно, според езиковите правила на българския език.
- Да цитира коректно и достоверно информационни източници, факти, препратки, като указва кои са те.
Конкурсът Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.
Партньори на проекта са: ДПМ Металс, А1 и Керхер.
Медийни партньори са: БТА, БНТ, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Bulgaria ON AIR, Investor Media Group, Darik.bg и Дарик Радио, OFFNews.bg, списание „Мениджър“, 3eNews, телевизия ММ и агенция „БулФото“.
