Ценовата нестабилност и необходимостта от механизми за преразглеждане на цените все по-ясно се открояват като едни от основните предизвикателства пред строителния сектор в Европа, включително и в България. Според генералният директор на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), темата придобива особена актуалност в контекста на засилената геополитическа несигурност.
Войната в Украйна оказа сериозен натиск върху цените на енергията и наруши веригите на доставки, а последните събития в Близкия изток допълнително задълбочават тази нестабилност. Това създава неблагоприятна среда както за строителните компании, така и за инвеститорите. Повишаването на цените на петрола има директно отражение върху оперативните разходи – включително транспорта на строителна техника – както и върху цените на редица материали, производни на петрола. Сред тях са битумните продукти, пластмасите като PVC, синтетичният каучук, лепилата и боите. Комбинацията от тези фактори прави механизмите за индексация от първостепенно значение за сектора.
Проблемът с колебанията в цените не е нов за индустрията. В редица държави, включително България, вече са въведени механизми за преразглеждане на цените, основно при обществените поръчки и дългосрочните проекти. Според Кампогранде, нестабилността на цените трудно може да бъде предвидена при изготвяне на оферти, особено при големи и дългосрочни проекти. Не е реалистично строителните компании да заделят предварително големи количества материали с цел да се защитят от бъдещи увеличения. Затова въвеждането на механизми за преразглеждане на цените в договорите и с частни възложители се разглежда като необходимост, която осигурява по-голяма предвидимост и устойчивост.
В европейската практика няма напълно унифициран модел за индексация при частните договори. Механизмите обикновено се съобразяват със спецификата на съответния пазар и сектор. Най-често те се базират на референтни индекси, които активират корекция на цените при достигане на определени прагове.
Особено важно е и разбирането, че строителните проекти представляват дългосрочно партньорство между възложител и изпълнител, а не просто търговска сделка. Успешната реализация изисква проектите да бъдат изпълнени в срок, с необходимото качество и в рамките на реалистичен бюджет, което е в интерес и на двете страни.
Затова рисковете – и най-вече непредвидимите – следва да бъдат разпределени по балансиран и справедлив начин между всички участници. Въвеждането на ясни механизми за преразглеждане на цените още в ранните етапи на преговорите е ключово, тъй като опитите за решаване на подобни въпроси след стартиране на проекта обикновено се оказват неефективни.
Ето защо е от ключово значение, особено ако не е предвиден механизъм за преразглеждане на цените, това да се случи възможно най-рано в първите фази на обсъжданията и преговорите между възложител и изпълнител. Търсенето на решения, след като проектът вече е в ход, със сигурност не е удачен вариант за справяне с проблема.
Материалът е предоставен от партньор на медията.
