Изготвянето на редовния държавен бюджет за 2026 година ще изисква сериозни и често непопулярни решения, насочени към ограничаване и по-добро управление на публичните разходи. В противен случай България рискува да загуби стабилната си фискална позиция. Това заяви служебният финансов министър Георги Клисурски по време на бизнес-закуска, посветена на икономическите перспективи пред страната през 2026 г., организирана от Американската търговска камара в България. По-рано тази седмица Клисурски съобщи, че служебното правителство готви проект за редовен бюджет, в случай, че в следващото НС няма управленско мнозинство.
По думите му приемането на редовен бюджет е от ключово значение, тъй като в момента публичните финанси се движат „на автопилот“, а текущите тенденции не са обнадеждаващи. Той подчерта, че независимо кой ще подготви и приеме бюджета – настоящият екип или бъдещо правителство – ще се наложи да бъдат взети трудни, но необходими решения.
Според Клисурски тези решения трябва да бъдат насочени основно към реформа в разходната част на бюджета. Той акцентира върху необходимостта от по-строг контрол върху харченето на публични средства и по-ефективното им използване. По думите му част от разходите, които държавата прави ежедневно, могат да бъдат намалени, ако се направи задълбочен анализ на нуждите.
Финансовият министър призова за преосмисляне на редица процеси в администрацията, включително дали всички дейности, структури и позиции са действително необходими. Той отбеляза, че ако тези въпроси бъдат разгледани внимателно, ще стане ясно, че има значителен потенциал за оптимизация. „Трябва, в различни области, в различни администрации, поне по отношение на някои въпроси, да започнем да мислим отдолу нагоре и наистина да преоценим дали ни са необходими всички разходи, които понастоящем правим? Имаме ли нужда от всички тези процеси? Имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности?“, каза Клисурски, цитиран от БТА.
Клисурски подчерта също, че съвременните технологии, включително изкуственият интелект, могат да помогнат за вземането на решения, които в миналото са били трудни за реализиране. Според него те могат да допринесат за по-ефективно управление на процесите и разходите в полза на данъкоплатците.
Той отправи ясно послание към бъдещите управляващи – както към парламента, така и към следващото правителство – да подхождат сериозно към въпроса за разходите, тъй като в противен случай ще бъде трудно да се запази добрата позиция на България в Европа по отношение на ниски дефицити и държавен дълг.
Като едно от основните предизвикателства министърът посочи и усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Той съобщи, че правителството вече е изпратило искане до Европейската комисия за четвърто плащане в размер на около 1 милиард евро, а през есента се очаква и последното плащане от приблизително 2,5 милиарда евро.
За да получи тези средства, България трябва да инвестира около 4 милиарда евро в икономиката до края на август – задача, която по думите му няма да бъде лесна, но е изпълнима.
Клисурски отбеляза, че страната има значителен потенциал за икономически растеж, но той трябва да бъде движен от инвестиции, производство и износ, а не основно от потребление. Според него именно така България може да премине към следващ етап на развитие.
Министърът изрази увереност, че до края на годината страната ще изпълни всички изисквания за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като очакванията са официалното присъединяване да се случи в началото на 2027 г.
В изказването си той обобщи и предприетите мерки в подкрепа на бизнеса и уязвимите групи заради последиците от кризата в Близкия изток, като подчерта, че те са целенасочени, временни и съобразени с конкретните нужди.
Събитието бе уважено и от управителя на Българската народна банка Димитър Радев, който също направи изказване и отговори на въпроси от участниците.
