Неговите безсмъртни стихове са толкова актуални днес, когато светът и хората в него, са по-разделени от всякога. Да си припомним легендарната творба на английския поет и проповедник Джон Дън „За кого бие камбаната“:
Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне полуостров цял,
или събори Замък,
на твой приятел, или твоя собствен Замък.
Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб. Джон Дън (1572 – 1631)
Портрет на британския поет Джон Дън (1572 – 1631). Снимка: Getty Images
Джон Дън е английски поет и англикански проповедник. Неговият забележителен живот е достоен за филм, а чувственият му поетичен стил има милиарди почитатели по света.
Дън е известен със своите Свети сонети, в които метафорите са до такава степен дълбоко универсални, че мнозина ги възприемат като написани от съвременник, а не от човек, живял преди повече от четири века.
Каква е историята на поета-проповедник: Дън произлиза от римокатолическо семейство и затова, когато преминава към Англиканската църква, бил подложен на гонения. В най-бедните си години като поет преживявал благодарение на богати приятели.
През 1615 година става англикански свещеник, а през 1621 година – декан на катедралата „Св. Павел“ в Лондон. Проповедите му са датирани, включително с датата на публичното им изнасяне.
Джон Дън бил третото от шестте деца на баща си и бил кръстен на него. Старият Джон Дън бил уелсец. Управлявал железарска компания в Ситито на Лондон и бил уважаван човек. Славел се като богобоязлив католик. Умира през 1576 година, когато малкият Джон бил едва на четири.
Майката на Джон Дън – Елизабет Хейууд, била от видно католическо семейство, дъщеря на драматурга Джон Хейууд и сестра на преводача и йезуит Джаспър Хейууд. Води се праплеменница на католическия мъченик и утопист Томас Мор. Целият род бил преследван по религиозни причини, а някои от предците на Джон Дън са били дори екзекутирани.
Английският поет Джон Дън (1572 – 1631), около 1610 г. Снимка: Getty Images
Елизабет останала многодетна вдовица и за нея било непосилно да отгледа сама децата си. Няколко месеца след смъртта на съпруга си, тя се омъжила повторно за д-р Джон Симингс, богат вдовец с три деца.
За жалост, три от децата на Елизабет умират.
Дън бил записан да учи в колежа Харт Хол, Оксфорд от 11-годишна възраст. След три години бил приет в Кеймбриджкия университет, където учил още три години, но не се сдобива с диплома заради отказа му да даде Клетвата за превъзходството (клетва за вярност към Протестантската църква), изисквана от завършващите.
По-късно той ще хвърли ръкавица на Църквата за тази „канонична нелепост“.
През 1591 година бил приет в правната школа Тавис Ин в Лондон, но скоро трябвало да я смени с Линкълнс Ин. Брат му Хенри по онова време вече бил студент, но го арестували заради това, че приютил католически свещеник в квартирата си.
Хенри Дън умира в затвора Нюгейт от бубонна чума, което толкова силно разтърсва Джон Дън, че напълно го откъсва от католическата вяра.
Въпреки постоянното си безпаричие Джон живеел като бохем. Когато се сдобивал с пари, ги харчел с широки пръсти за забавления с жени, за книги и пътувания. Поемал и много предизвикателства.
В биографията на Дън, написана от Айзък Уолтън, има сведения, че се е бил срещу испанците при Кадис (1596 г.), където испанците били победени. Лично видял потопяването на испанския флагмански кораб „Сан Фелипе“ при Азорските острови (1597 г.).
Известно време живял в Испания и Италия, и изучил езиците, обичаите и законите на тези страни. Всички били възхитени от неговата интелигентност и маниери. Той бил напълно подготвен за дипломатическа кариера.
Назначават го за главен секретар на Лорда пазител на Големия печат – сър Томас Егертън. Дън се настанява да живее близо до двореца Уайтхол, по онова време – най-влиятелния обществен център в Англия, където не живеели случайни хора.
Това е периодът, в който се влюбил не в друга, а в 17-годишната племенница на Егертън – Ана Мор, и през 1601 година двамата сключили брак тайно, против волята на Егертън и на бащата на момичето – офицерът Джордж Мор.
Това не само проваля кариерата на Дън, но му коства затвор. Арестуват дори свещеника на тайната венчавка. Биографът на Дън пише, че когато го освободили, Джон написал на съпругата си Ана, че вече няма работа и двамата са разорени. Чак след осем години той се помирява с тъста си и получава зестра.
Портрет на Джон Дън в Националната портретна галерия в центъра на Лондон. Снимка: Getty Images
През периода, в който двойката младоженци била низвергната от роднините, Дън започнал работа като адвокат, а с Ана живеели в жилище, подсигурено от един неин братовчед. Франсис Уоли направил този жест от милост – Ана раждала всяка година, а семейството живеело в постоянна финансова несигурност. Ана ражда на Джон Дън дванадесет деца, между които две се раждат мъртви, а други две – момичета, умрели преди да навършат десет.
Дън пише, че по-плашеща и от смъртта е финансовата му невъзможност да погребе децата си. Вероятно заради тази постоянна житейска „примка“ у него се заражда някакво бунтарско неверие. Написва „Биатханатос“, дръзка защита на самоубийството, и несъмнено антирелигиозна творба.
Портрет на поета Джон Дън (1572-1631), 1633 г. Частна колекция. Снимка: Getty Images
И в поезията на Дън има остра критика. Той е майстор на сатирата и често третира теми като корупцията в правната система, посредствеността на дворцови персони и техните протежета.
Като споменахме, че бунтарският му дух често се е лутал между вярата и неверието, да кажем, че Джон Дън е бил погълнат от един базисен въпрос – този за истинната религия. Бил противник на сляпото следване на църковния канон и смятал, че е важно вътрешното убеждение на човека във вярата. Това е едно твърде модерно за времето си виждане.
Не се знаят точните причини, поради които напълно се отказва от католицизма, но се предполага, че е повлияла близката му връзка с крал Джеймс I. Под негова закрила Дън написал две антикатолически стихотворения – „Псевдомъченик“ и сатиричното „Игнатий и неговият конклав“, осмиващо йезуитите.
Именно кралят предложил на Дън да го ръкоположат за свещеник от Англиканската църква на 23 януари 1615 година. Според биографи на поета, той приел с неохота предложението, но в крайна сметка се съгласил с кралската воля.
Портрет на поета Джон Дън (1572-1631), 1633 г. Частна колекция. Снимка: Getty Images
В незавършеното си стихотворение „Метемпсихоза“ Джон Дън търси обяснение за природата на Доброто и Злото.
Философските му прозрения тръгват от градината на Еден и разглеждат този фундаментален въпрос за изкушенията на душата, до неговото съвремие.
Освен бунтар, Джон Дън е ненадминат лирик. Още в ранната си поезия той се обръща към любовната и еротична тематика и е първият писател в Европа, употребил думата „секс“ в значението, с което я употребяваме днес. Тези стихотворения остават скрити приживе на поета по негово желание, и съществуват само в ръкописна форма.
През 1602 година Дън бил избран за член на парламента, но постът не бил платен, а той бездруго с мъка изхранвал семейството си. Помагали му приятели, почитатели на ума и творчеството му. Дън се сдобива с благодетели като сър Робърт Дрюри, с когото пътувал до Париж и Германия.
Няколко месеца преди смъртта си Дън си поръчал портрет, как очаква да изглежда при възкръсването си от мъртвите. Окачил го на стена в дома си, за да му напомнял за смъртта.
Дън става кралски капелан (свещеник) към края на 1615 година и преподавател по богословие в Линкълнс Ин, където някога сам е учил. Съпругата му починала през 1617 година, пет дни след като родила мъртвородено дете – дванадесетото за 17 години брак. Джон Дън не се оженил повторно и скърбял за съпругата си до смъртта си. През 1618 година получил докторат по богословие от Кеймбриджкия университет и става личен свещеник на виконта на Донкастър, пратен като посланик в Германия. Заминал с него.
В Англия се връща през 1620 година и оглавява катедралата Сейнт Полс – пост, който заема до смъртта си. До 1631-ва, когато умира, погребва 18-годишната си дъщеря Луси и омъжва най-голямата си дъщеря Констанс. През 1623 година се разболял от треска, вследствие на неуточнена с диагноза болест. Отдал се на размишления, молитви и писане. През 1624 година издава „Молитви“, където за пръв път читателите прочитат „Никога не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб… „.
Кариерата му расте – става викарий, а след смъртта на крал Джеймс, при крал Чарлс I бил назначен за кралски капелан. През февруари 1631 година изнася пред краля в двореца Уайтхол известната си проповед „Дуел със смъртта“, а последната му творба е „Химн за Господ, моя Господ, в моята болест“.
Много от творбите на Дън са написани по конкретен повод.
Стихотворението „Нощна служба на деня на Св. Луси, най-краткият ден в годината“ е израз на дълбоката му мъка след смъртта на собствената му дъщеря Луси, и на съименничката й – графинята на Бедфорд.
Портрет на поета Джон Дън (1572-1631), 17 век. Частна колекция. Снимка: Getty Images
Дали този много талантлив и изстрадал човек е предчувствал смъртта си, че написва завещанието си месеци преди да умре?!? Умира на 31 март 1631 година от рак на стомаха. Погребват го в катедралата Сейнт Полс, където издигат в негова памет статуя, изработена по негова рисунка.
СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот
Джон Дън изживява нелек живот, пълен с гонения, финансови трудности, приспособяване, болести и смъртта на близки хора. Това се отразява на по-късното му творчество, в което преобладава мрачният тон. Стихотворението му „Анатомия на света“ е посветено на 15-годишната Елизабет, покойната дъщеря на благодетеля му Робърт Дрюри.
Страстните редове, написани от Джон Дън в „Размишление XVII“, дълбоко вълнуват и повлияват бъдещи колоси на литературата като Ърнест Хемингуей (романът „За кого бие камбаната“) и Томас Мертън („Никой човек не е остров“). Дън е вдъхновил и много хора на изкуството.
В творбите на Дън има съмнение, но и вяра във вечния живот. „Смърт, не се гордей, макар да си наричана/могъща и ужасна, тъй като не си“, написва Дън. Считат, че произнесената пред краля проповед „Дуел със смъртта“ Дън е посветил лично на себе си, предчувствайки Края си. В нея той отново говори за страданието като път към спасението и безсмъртието. Този майстор на метафизичната метафора дръзко пренебрегвал канона.
В „Прощаване“ забранява траура и сравнява любовниците с двата крака на един пергел. Остроумието му забавлява, а иронията и дори цинизмите му, звучат като реалистични констатации на умен човек, стъпил здраво на земята. Дън, в различните си периоди, е бил и хедонист с „апетит“ към живота и сладостите му, и разкаял се грешник, бунтар и богохулник.
Джон Дън, „Стара Англия: Изобразителен музей“, публикувано през 1847 г. Снимка: Getty Images
А знаете ли, че името му се чества като това на светците на Англиканската общност и на Евангелистката лутеранска църква в Америка на 31 март?
Да, Джон Дън е не само признат творец, но и много почитан свещеник от висш ранг, записан в Календара на светците.
Джон Дън (1572-1631). Гравюра от У. Бромли Снимка: Getty Images
Да бъде волята ти се предавам!
Творецо мой, на теб принадлежа,
щом в грях се спънах вярно да ти служа,
…Свят малък съм, изкусно сътворен
от вещество и ангелче — духът;
но двата дяла с черна злост грехът
погуби и на мрака даде в плен. Джон Дън
Еми МАРИЯНСКА
ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Три от петте дъщери на гения на трагедията станали монахини
ЧОВЕШКИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ
