„Театър ще има“: Христо Мутафчиев за сцената, която не се предава

Христо Мутафчиев говори така, както отдавна са свикнали да го чуват и колегите му, и публиката – директно, ясно и без излишна поза.

В разговора ни за „Без сценарий“ в Impressio председателят на Съюза на артистите в България събира в едно личната памет, грижата за професията и тревогата за времето, в което живеем. И ако има водеща нишка в думите му, тя е, че театърът не е украса на обществото, а негова необходимост.

Христо Мутафчиев в „Без сценарий“ в Impressio с Явор Ралинов Снимка: Dir.bg

Покрай предстоящите награди ИКАР на 27 март Мутафчиев говори за дългия път, по който отличията са се превърнали в истински национален театрален празник – с по-голям мащаб, с повече публика и с по-ясно усещане за престиж.

За него смисълът не е само в церемонията, а и в това зрителите да имат досег до номинираните спектакли чрез Софийския театрален салон, както и да се пази паметта за големите имена на българската сцена чрез съпътстващи изложби и инициативи.

Мутафчиев разбира театъра като грижа. Първо към хората, които предават занаята на следващите поколения. Затова и неслучайно говори с особена топлота за проф. Надежда Сейкова и за усилията тя да получи нужната подкрепа в ежедневието си. В този жест има не просто уважение към преподавател, а нравствена позиция.

Христо Мутафчиев в „Без сценарий“ в Impressio с Явор Ралинов Снимка: Dir.bg

Според него театърът не е „умиращо изкуство“, а жив организъм, който продължава да ражда нови сцени, нови търсения и нови публики. Независимите пространства, частните сцени и държавните театри имат различни задачи, но всички са част от една обща екосистема. Особено важна е ролята на държавния театър, който по думите му трябва да има и социална функция – да пази достъпа до култура и за онези, които не могат лесно да си го позволят.

В един все по-напрегнат свят, белязан от войни, тревоги и политическа нестабилност, Мутафчиев вижда в театъра не бягство, а форма на съпротива срещу ожесточаването.

„Ако лекарите лекуват физиката, ние лекуваме душата“, казва той. Такава е не само личната му вяра в професията, но и цялата му представа за нейния обществен смисъл. За него театърът облагородява – човека, града, средата, общността.

По същия начин прагматично и без илюзии Христо Мутафчиев говори и за държавата. Не поставя в центъра гръмките обещания, а нуждата от стабилност, експертиза и ясна програма.

Според него проблемът на културния сектор не е само в липсата на средства, а в липсата на визия. Затова и ролята на Съюза на артистите е не просто представителна, а корективна – да подкрепя разумните решения, но и да реагира, когато се вършат „глупости“.

Христо Мутафчиев в „Без сценарий“ в Impressio с Явор Ралинов Снимка: Dir.bg

Нашата среща с Христо Мутафчиев не е просто интервю с председател на гилдия, а среща с човек, който продължава да мисли за театъра като за дълг – към сцената, към колегите, към паметта и към публиката. Зад думите му стои не поза, а опит.

Гледайте го в рубриката „Без сценарий“ в Impressio и в YouTube канала ни:

Интервю на Явор РАЛИНОВ
Видео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg

Остани с