Сериалът „Повелителят на мухите“ като портрет на съвременността

Новата телевизионна адаптация на „Повелителят на мухите“ на HBO MAX превръща класическия роман на Уилям Голдинг в психологическо изследване на детството, страха и зараждащото се насилие.

След успеха на сериала „Adolescence“, отличен с „Еми“ и „Златен глобус“, сценаристът Джак Торн се връща към темата за формирането на идентичността – този път в още по-ранна възраст.

Заедно с режисьора Марк Мъндън и продуцента Джоел Уилсън те представиха проекта на Берлинале, където говориха за работата с десетки деца, екстремните условия на снимачната площадка и тревожната актуалност на историята днес.

На снимката: режисьорът Marc Munden, сценаристът Jack Thorne и продуцентът Джоел Уилсън по време на представянето на „Lord of the Flies“ на Берлинале. Снимка: Юлия Владимирова

Децата като огледало на омразата

Новият сериал „Повелителят на мухите“ не просто преразказва добре познатата история за група деца, изоставени на остров. Той я разгръща във време и детайл – четири часа, които позволяват да се проследи как се зараждат агресията, страхът и нуждата от власт.

Courtesy of Sony Pictures Television

Марк Мъндън:

„Нашата адаптация има време – четири часа вместо час и половина – да разгърне героите и да покаже откъде идват омразата и тормозът. А това я прави по-страшна.“

Сериалът постепенно променя жанра си – от драма към трилър и почти хорър – нещо, което, според режисьора, дава по-голяма свобода спрямо класическия филм на Питър Брук.

От „Adolescence“ към предюношеството

За Джак Торн проектът идва естествено след „Adolescence“ – но с ключова разлика.

„Разликата между „Adolescence“ и „Повелителят на мухите“ е, че първият разказва за юношеството, а тук говорим за предюношество. Това е много по-неоформен етап – децата тепърва изграждат усещане за себе си.“

Courtesy of Sony Pictures Television

Именно тази „неоформеност“ е в центъра на адаптацията – героите непрекъснато сменят роли, пробват „маски“, без да знаят кои са.

„Те сякаш пробват какви хора ще станат. Джак не е просто зъл – той слага тази маска, сваля я, опитва друга… и в един момент нещо се обърква.“

Малките грешки, които водят до катастрофа

Торн признава, че като дете е възприемал Джак като еднозначен злодей. Като възрастен вижда нещо различно.

„Това е история за малки грешки, които постепенно се натрупват и водят до нещо огромно.“

И тук идва паралелът със съвремието:

„Живеем във време, в което хората се определят чрез това, което мразят. Това е много опасно.“

Courtesy of Sony Pictures Television

Децата, които имитират възрастните

Филмът поставя силен акцент върху това, че децата не създават света от нулата – те го копират, това сподели Марк Мъндън.

„Тези деца имитират възрастните – родителите, учителите, политиците. В този смисъл историята има трагична неизбежност.“

В същото време всички персонажи остават „спасяеми“ – дори в най-мрачните моменти.

Как се работи с 40 деца

Една от най-големите трудности е самият процес на работа с толкова млади актьори.

Кастингът, воден от Нина Голд, включва хиляди деца, като много от тях пробват за главни роли, преди да станат част от ансамбъла.

„Най-интересното беше, че много от тези деца нямаха никакъв опит пред камера, но имаха изключителна емоционална интелигентност.“

Екипът работи с ясни ограничения – най-малките не присъстват на сцени с насилие, а на разположение има психолози и родители.

Courtesy of Sony Pictures Television

Снимки в екстремни условия

Сериалът е заснет на необитаем остров край Малайзия – при температура до 45 градуса, проливни дъждове и реални опасности.

„Беше постоянно или жега, или дъжд, или море – винаги мокър.“

Освен климатичните условия, екипът се сблъсква и с дивата природа – змии, скорпиони и дори смъртоносни медузи.

Въпреки това, режисьорът отказва да улесни процеса:

„Трудността на снимането е част от самия материал – двете неща се захранват взаимно.“

Courtesy of Sony Pictures Television

Природата като герой

Островът не е просто фон, а активен участник в историята.

„Природата е едновременно хармонична и жестока. Тя показва, че сме подвластни на същите инстинкти.“

И все пак – надежда

Въпреки мрачната тема, финалът оставя усещане за възможност, това сподели Джак Торн:

„Има оптимизъм – напомняне, че можем да преминем през такива моменти, като бъдем смели и добри.“