Екваториалната гора изчезва къс по къс. Заглъхва полифонията на племената. Под рева на моторните триони изтлява природният свят, с него и човешкият. В полумрака на залата в Пловдив, като на нощен ритуал в свещената гора на Камерун, хореографът Зора Снейк използва танц, сценография и древни обичаи, за да напомни, че хората и природата са неделими.
„Да отсечеш дърво означава да прекъснеш предаването на знанията, да нараниш човечеството, да разкъсаш корените ни и да прекъснеш връзката ни с предците. Това е организирана кражба и насилие, която тласка общностите към изчезване и загуба на екологични знания“, казва роденият в Камерун и работещ в Белгия артист в първо интервю за българската медия преди гостуването си в България.
На 29 май в Дом на културата „Борис Христов“ ще видим неговия най-нов танцов спектакъл „Битката на лианите“, копродукция на One Dance Festival и Националния театър на Белгия.
– Здравейте, Зора. Вашият нов спектакъл „Битката на лианите“ е мащабно и политическо произведение за опазването на природата. Поводът е обезлесяването в Камерун и Централна Африка. Това, което изглежда като локален проблем, всъщност е много по-широк и универсален въпрос. Как танцът може да ни напомни, че хората и природата са едно цяло?
– В космогониите (свещения/невидим свят) на коренните народи природата не е отделена от живите същества. Тя е центърът на живота, търсенето на прераждането.
Гората е жива растителна тъкан, която общува с всички видове, същества, животни и с останалите елементи, за да създава равновесие на нашата планета. Да я унищожаваш, ограбваш или насилваш е доказателство, че понятието „девствена гора“, измислено от потисниците по време на колониалната епоха, е призив за масово поругаване на територии.
За да се противопоставят, общностите Бaка, с чиито представители проведохме творческа резиденция, поддържат силна връзка с природата, танца, духовете, полифоничните и симфонични ритми на гората. Това са своебразни щитове на съпротива и методи за опазване на природата. Тази обширна растителна мрежа приютява духа „Едженги“ – богът на горите на общностите Бaка в Камерун.
Да нараниш природата означава да засегнеш самия живот, който има отражение върху цялата ни планета, защото Земята е свързана и взаимосвързана. Тя няма граници. Затова народите, живеещи в горите по света, без предварителни условия или връзка едни с други, говорят за „битка“ и зоват за помощ чрез танци, песни и създаване на ритъм, за да бъдат чути.
– Лианата е централна метафора в спектакъла. Тя представлява силата, съпротивата и естествената връзка между човека и гората. Как физическите характеристики на лианата, нейното усукване, растеж и устойчивост, превръщате в двигателен език?
– Като хореограф във въображаемия етап на разгръщането на сценичната идея си казах, че е почти невъзможно да създам това произведение, без да потопя екипа в сърцето на лианите, където живеят коренните народи на камерунските гори.
„Битката на лианите“ беше физическо и психическо изпитание в гората за творците. Това изпитание породи много естествен и уникален речник от движения в процеса на създаване. Телата се превърнаха в „манифести на гневни лиани“, които изкривяват пространството, за да се изплъзнат от доминиращите погледи.
Лианата е едновременно метафора за растителен вид, който пробива и устоява, но също така расте и разцепва земята, разгръща корените си към короната на дърветата и към слънцето – в търсене на светлина, дъх и живот.
В способността си да се обръща, обгръща, обитава и извива, да трансформира и деформира пространството, лианата препраща и към образа на Тарзан, който вярва, че лианите се спускат надолу, че растат отгоре-надолу. А всъщност е точно обратното.
Сцената е претекст да „изтръгнем лианата от ръцете на Тарзан“, чийто образ дълго време e представян като цар на джунглата. Тази метафора отвори пространство да създадем ритуално и политическо произведение срещу отчуждението на лианата, на самата природата, видяна през погледа на човека Тарзан.
– Народите Бaка казват: „Гората сме ние и ние сме гората“. Виждате ли унищожаването на гората като съвременна форма на културна кражба?
– Да. Да отсечеш дърво означава да унищожиш култа и почитта към него, да прекъснеш предаването на знанията, да нараниш човечеството, да разкъсаш корените ни и да прекъснеш връзката с предците.
Това е организирана кражба и насилие, което тласка общностите към изчезване и загуба на екологични знания.
– Ако „Битката на лианите“ е ненасилствен политически акт на бунт, каква промяна бихте искали публиката да понесе със себе си?
– Без претенции, ние даваме свобода на публиката да влезе в този ритуал и да пътува – от Пловдив до сърцето на горите по света. Ние сме само преносители на послание.
Отваряме прозорец за диалог за екологията, започнал 5000 години преди Христа – преди робството и колонизацията.
– Музиката съчетава електронни ритми и шамански пулсации. Тази комбинация отразява ли убеждението, че протестът сам по себе си е съвременен ритуал?
– Лианите не са неподвижни. Те са „едно и множество“ едновременно. Отделни и свързани. Разгръщат се, преплитат се, укрепват се взаимно. Музиката следва тази свобода – барабани, вдъхновили електронните инструменти на днешния ден.
Духовното и дигиталното се срещат в транс, в общ език, който призовава духовете.
– Защо хореографията избягва категориите и стиловете?
– В „Битката на лианите“ аз хореографирам духовете, не танца.
Работя с невидимото, което отравя видимото като змийска отрова. Това е политически подход, вдъхновен от космогонията на змията – символ на прераждането и безкрайността.
– Кои са най-големите предизвикателства пред съвременните африкански хореографи днес?
– Най-голямото предизвикателство е устойчивостта от гледна точка на финансиране, мобилност на артистите, изграждане на независими творчески пространства отвъд институционалните ограничения.
В Африка все повече артисти създават собствени места за изкуство, но липсата на политическа воля и икономическа подкрепа остава сериозна пречка.
– Как се различава работата в Камерун от тази в Европа?
– Да творя в Камерун означава да продължа мисията на предците, да чета света през духовна лупа. Там сцената не е отделена от живота. В Европа театърът често е институционализиран, регулиран, дистанциран от реалността.
В Камерун мога да запазя автентичната връзка между публиката и артиста – като пъпна връв.
– Политически ангажираното изкуство – освобождение или напрежение?
– Моето тяло е раната на историята. Танцът ми е начин да превържа колониалните рани, вписани в архивите на тялото ми. Когато създавам, вероятно съм умрял. Смъртта тук е метафора за прераждане и пълна свобода на духа.
Това е трансцендентност отвъд напрежението. Танц, който се освобождава от шума на оръжията, за да създаде хиляди бъдещи Зора Снейк, въоръжени със свобода.
Интервю на Цветана ГЕОРГИЕВА
Хореограф, танцьор и активист, основател на Zora Snake Company и международния фестивал MODAPERF в Камерун, Зора Снейк е един от най-обещаващите артисти на съвременната танцова сцена в Африка, а и в Европа. За него любопитството е това, което оправдава необходимостта да се изследва танцът, който не е на един, а на мнозина.
Той преосмисля хип-хопа и съвременния танц, артистичните практики в градските пространства, отворени за публиката, и политическите послания. За Зора Снейк танцът е по-скоро мисъл, дори предизвикателство по отношение на света, в който живеем, отколкото стил.
Гледайте „Битката на лианите“ на 29 май от 19:30 часа в Дом на културата „Борис – Христов“ – Пловдив, част от програмата на One Dance Festival 2026. Спектакълът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.
СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
Бразилският спектакъл BORDA от Лиа Родригес с втора дата на One Dance Festival в Пловдив
ЛЕГЕНДИ НА ХХ ВЕК
На никой не му пука, ставай и танцувай
„ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ“
Връчиха наградите „Икар“ 2026: „Берлин, Берлин“ триумфира с три статуетки
ВСИЧКО Е ЖИВО И ВСИЧКО ПУЛСИРА
