} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Dnes_Mobile/Dnes_Header_Mobile’, [[300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250], [300, 50], [120, 240], [320, 100], [336, 280], [300, 75], [180, 150], [200, 200]], ‘div-gpt-ad-1712677558609-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712677558609-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
Разкриха как работи схемата на хакерите, разпратили фишинг съобщения до хиляди българи
Повдигнато е обвинение на един от двамата задържани по случая, заявиха от прокуратурата и ГДБОП
Чуйте статията:
От ГДБОП и прокуратурата разкриха на брифинг как са действали арестуваните хакери, разпратили фишинг съобщения до хиляди българи с цел източване на лични данни и банкови сметки. Двамата киберпрестъпници бяха задържани по време на специализирана операция вследствие на получени множество жалби и сигнали от измамени потребители на мобилни оператори, приложения и социални платформи.
Още по темата
„Преди две-три седмици установихме изпращачи на фишинг съобщения, които приканват жертвите да въведат данните от банковата си карта и SMS кода, който получават от банката. Така жертвите добавят картата във виртуален портфейл и тя може да бъде източвана“, обясни по време на брифинга старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП-МВР.
„);
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712677954281“).style.display = „none“;
}
}
]]>
Той допълни, че двамата първоначално установени извършители са използвали азиатска хакерска платформа и са изпратили десетки хиляди съобщения до български интернет потребители. Услугата от типа „Phishing as a service“ е била закупена от затворени хакерски форуми срещу месечен абонамент и е предоставяла готови шаблони на държавни институции, банки и куриерски компании.
Освен това измамниците са използвали и изкуствен интелект. Той ги е съветвал кои легитимни маркетинг платформи да използват, за да разпратят линковете по най-бързия начин. Малка част от съобщенията са били изпратени като SMS чрез мобилните оператори, тъй като те бързо идентифицират измамата и я филтрират. Затова повечето са били изпращани чрез чат приложения, вградени в мобилните телефони, за да останат незабелязани, обясни Димитров, цитиран от БТА.
Вече има десетки жертви и продължават да постъпват сигнали. Ужилените са губили суми в размер от 300 до няколко хиляди евро. Голяма част от парите вече са използвани и не е възможно да бъдат върнати на хората, посочи Димитров.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712829877453“).style.display = „none“;
}
]]>
По думите му изпращачите са купували с парите скъпа техника за последваща препродажба, злато, криптовалути, наркотици за лична употреба и са захранвали профилите си в онлайн казина.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678022878“).style.display = „none“;
}
]]>
Разследването е в начален етап, но са събрани доказателства срещу единия от двамата, изпращали фишинг съобщения от името на МВР, институции и куриерски компании чрез чат приложения. Той е обвинен, че при условията на продължавано престъпление е заблуждавал хора и им е причинил имотни вреди. Задържан е за 72 часа, а днес се очаква мярката му за неотклонение да бъде внесена в Софийския районен съд, каза на брифинга и прокурор Николай Николаев, говорител на Софийската районна прокуратура.
Той допълни, че периодът, в който е установено, че двамата са изпращали съобщенията на територията на София, е от 6 април до 21 април.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678108641“).style.display = „none“;
}
]]>
Дейността на подобни престъпни групи включва все по-сложни и софистицирани методи. Изпращани са съобщения до известен журналист, висш полицай и служител на СРП, съобщи прокурор Николаев.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676135608“).style.display = „none“;
}
]]>
Старши комисар Владимир Димитров допълни, че най-вероятно има и други хора, които са съдействали за закупуването на техниката, играейки ролята на „финансови мулета“. Те са действали само в България и приоритетно са таргетирали българи, но е възможно да са се занимавали с това от години. Тъй като автоматизираната система разпраща съобщенията бавно, е възможно някои потребители да са получили фалшиви линкове дори часове или дни след задържането на групата.
Димитров призова гражданите да игнорират подобни съобщения и да проверяват изпращача. Банки и държавни институции изключително рядко използват чат съобщения и подобни методи, за да търсят задължения. Ако хората получат такова съобщение, да направят проверка и, ако то е истинско, да платят чрез официалните сайтове или банковите приложения, посъветва той.
Пример за легитимна проверка е въвеждането на ЕГН и регистрационен номер на автомобил директно в официалния сайт на МВР при съмнения за глоби към КАТ.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678163822“).style.display = „none“;
}
]]>
} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Dnes_Mobile/Dnes_Under_Article_1_Mobile’, [[180, 150], [300, 600], [120, 240], [320, 100], [300, 50], [300, 75], [200, 200], [336, 280], [300, 100], [480, 320], [250, 250], [320, 120], [320, 50], [300, 250], [320, 480]], ‘div-gpt-ad-1712678506813-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712678506813-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
