Чуйте статията:
Петнадесетгодишният Александър Макулев, загинал край връх Околчица, е бил погребан днес, съобщиха близките му във Facebook. Поклонението е било в тесен семеен кръг на гробищата в столичния кв. „Малашевци“.
Вчера на Централните софийски гробища беше погребан и Ивайло Калушев. Преди това бе погребан и Николай Златков, чието тяло е прибрано първо от моргата на врачанската болница от баща му. С Александър всички 6 жертви от мистериозния случай вече са погребани.
Тялото на 51-годишния Ивайло Калушев бе открито в изоставен под връх Околчица кемпер заедно с труповете на 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Резултатите от експертизите сочат, че Александър е прострелян от упор в лявото слепоочие, Николай е с входна огнестрелна рана от упор в челото, а Калушев се е самоубил с изстрел в устата. Първоначалният балистичен анализ вече установи, че по ръцете на Калушев има множество барутни частици. По ръцете на Николай също са налични барутни частици, а по ръцете на 15-годишния Александър липсват такива.
На погребението е прочетен текст от Асен Асенов, който е дългогодишен приятел на Ивайло Калушев и е бил чест гост в хижа „Петрохан“.
„Ето това успях да напиша за моя скъп 15-годишен приятел Сашо от Петрохан. Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването“, пише Асен Асенов:
„Днес изпращаме едно тяло. Но не и Сашо. Сашо е тук. Усеща се. Присъства. Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече. Тиха сила. Доброта. Светлина. Вълшебство. В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив. Избягваше погледи. Като че ли все още търсеше мястото си в този свят. Но това продължи съвсем кратко. След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек. Уверен. Буден. Присъстващ. Не просто пораснал. А пораснал навътре. Той разбира света дълбоко. Без шум. Без да се налага. Просто е. И точно в това „просто е“ има сила, която липсва на много от нас. Но най-силното в Сашо е сърцето му. Той вижда другия. Без да бъде помолен — е до теб. Пита дали имаш нужда от нещо. Грижи се. Забелязва. Присъства. Това е доброта, която не се учи. Това е доброта, която се носи. Днес сме тук, защото едно дете е убито. И това не е просто трагедия.
Това е истина. Истина, която боли. Истина, която не може да бъде омаловажена. Истина, която не може да бъде обяснена удобно. И ако днес не я погледнем такава, каквато е – утре няма да имаме право да говорим за справедливост.
Огледайте се. Тук. Днес. В България.
Попитайте се — колко процента от това, което чуваме, е истина. И колко — удобна лъжа. Защото когато истината липсва, се случва това, което се случва днес. Но има нещо, което не може да бъде убито. Духът. И Сашо е този дух. Той не си тръгва. Той е. Той е на място със светлина. Сред хората, които обича. На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме. А ние оставаме тук. С отговорност. Да не мълчим. Да не се лъжем. Да не приемаме лъжата за нормална. За мен е чест да съм до Сашо. Да го познавам. Да го усещам. Той не оставя просто спомен. Той оставя мярка. Мярка за доброта. За човечност. За истина.
За мен е истинска чест, Саше!“
