„С дълбока скръб съобщаваме, че днес ни напусна Маруся Максимова (21.02.1959 – 30.03.2026). Наш колега историк, дългогодишен преподавател по история, културолог, писател“, съобщиха тъжната новина от Регионалния исторически музей в Търговище:
„Имахме щастието тя да бъде част от нашия екип през 2018 г. През това кратко време тя помогна за частичната дигитализация на фонд „Нова история“ и за реализацията на пътуващата изложба „Под лозницата. Лозата в битието на българина“.
Беше изключително интересен човек, колега и събеседник. А след себе си остави творчество на международно ниво! Криминални романи, свързани с нашия град Търговище, написани под псевдонима Лора Лазар, в които често история, религия, литература и изкуство се преплитат. Светъл път, Маруся!“
Под мистериозния псевдоним Лора Лазар, историкът и културолог Маруся Максимова, издава през годините 9 криминални романи на световно ниво, в които се преплитат исторически и библейски загадки, и в които тя винаги съхранява своя крими-ореол, инспириран от любимите й автори, сред които са Пол Зюсман и Мери Хигинс Кларк.
Първият й роман „Чашата на проклятието“ е публикуван през май 2011 г. и е определен за победител в конкурса „По стъпките на Агата Кристи“.
Писателката и шумът около тайнствения й псевдоним идва след новината за неочакваната смърт на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил на 9 юли 2013 г.
„Първите публикации по темата сочеха възможността смъртта му да е в резултат на престъпление. Впоследствие бе посочено официално, че няма данни за насилствена смърт и че митрополит Кирил се е удавил като се е гмуркал в морето, вероятно вследствие на студено подводно течение.
Това, което впечатлява част от публиката, е фактът, че смъртта на митрополит Кирил учудващо точно съвпада с описаната в романа на Лора Лазар „Небеса от грях“ смърт на нейния герой митрополит Теофил. Животоописанието на този герой на авторката навежда на мисълта, че събития от живота на митрополит Кирил са послужили като основа за изграждане на образа на митрополит Теофил в романа „Небеса от грях“, пише Лора Лазар в сайта си.
Премиерата на романа „Небеса от грях“ бе през септември 2012 година. Тогава доц. Елка Дроснева – преподавател по история в СУ „Климент Охридски“ заяви пред събралата се аудитория следното:
„Ще има хора, които като изчетат тази книга, много ще я харесат. Ще се развълнуват, тя ще стигне до душите им. Ще има и хора, които като я прочетат, ще се разтревожат и ужасно няма да я харесат.“ Това, което вероятно доц. Дроснева има предвид за „тревогата“ и „нехаресването“ на романа, е именно образът на митрополит Теофил.
Героят на Лора Лазар е представен най-вече като човек, стремящ се към земни блага и облаги, а не като духовен пастир на народа, каквото следва да бъде неговото призвание. Обучен в миналото за сътрудник на Държавна сигурност в Москва и с бизнес дела в настоящото с представители на руската мафия за изграждане на ваканционно селище на Черноморието, образът на митрополит Теофил е представен като контрапункт на образа на Нюйоркския митрополит Леонтий с прототип дядо Андрей Велички, на когото е посветен романа на Лора Лазар. И все пак в експозето си при представяне на романа доц. Дроснева отбеляза:
В романа няма нито 100% положителен герой, нито 100% отрицателен герой – така, както е в българската поговорка, която обожавам – „Човекът е и ангел, човекът е и дявол“. В романа има хора, които се стараят да се справят с живота, със ситуацията, и така може би се трупат тези небеса, небеса от грях. Човекът е една вселена и в романа на Лора има много вселени.“
Шокиращото съвпадение, което развълнува читателите на „Небеса от грях“ се състои в това, че в края на романа митрополит Теофил е открит удавен край плаж в местността „Драката“ край Варна. Краят на земния живот на героя на Лора Лазар е такъв, какъвто е и краят на живота на митрополит Кирил. И макар в романа смъртта на героя да е инсценирано удавяне, за разлика от официалната информация за смъртта на митрополит Кирил, всеки, който е чел романа „Небеса от грях“, ще продължава да разсъждава върху темата доколко е налице съвпадение между художествената измислица и реалността.
Обикновено изкуството следва живота. В този случай обаче е обратното. Лора Лазар не е пророк. Тя е историк, но историците имат способността да предугаждат бъдещето.
Авторката беше категорична, че трагичната кончина на митрополит Кирил не следва да се използва за реклама на романа й „Небеса от грях“. За нея е важно читателите й да оценят разказаната история и посланието на романа. А то е просто: „Нека бъдем по-добри!“
А в друго интервю отговаря така:
„Небеса от грях“ все пак е роман. В него наистина има действителни исторически събития, но те са свързани с митрополит Андрей – една изключителна личност от новата българска история.
Убийството на моя герой – митрополит Теофил, е логично в сюжетния ход на романа. Наистина има съвпадения, но ми се струва, че те се преувеличават. И в двата случая действието се развива във Варна, удавянето в морето не е прецедент, така че… Дори не знаех, че в тази местност има резиденция на митрополита.
Но бях потресена, когато разбрах за кончината на дядо Кирил.
Не искам да приема тезата, че това, което пиша, се превръща в реалност. Ако е така, бих предпочела да съм автор на любовни романи…“
Ето как представяше биографията си Мистериозната дама „историк по образование и творец по душа“:
„Лора Лазар е български писател.
На 05.12.2011 година на българския книжен пазар се появява първият й роман „Чашата на проклятието“, определен за победител в обявения от издателство „Ера“ и сайта „Аз чета“ национален конкурс за криминален роман или разказ „По стъпките на Агата Кристи“ в категорията Роман.
Вторият роман на Лора Лазар „Грешният квартал“ е публикуван от издателство „Изток – Запад“ и е включен в поредицата Magica на издателството. На книжния пазар е в разпространение от 21.05.2012 година.
Третият роман на Лора Лазар носи заглавието „Небеса от грях“. Издател е КК „Труд“ с начална дата на разпространение – 24.09.2012 година.
„Убиец назаем“ е публикуван е от издателство „Изток-Запад“ като част от поредицата Magica и е на книжния пазар от 04.03.2013 година.
Романът „Веселото гробище“ е с начална дата на разпространение в книжната мрежа – 10.10.2013 година. Книгата е част от поредица Magica на ИК „Изток-Запад“ за романи от света на фантастичното или свръхестественото.
Шестият роман на авторката носи заглавието „Огненото разпятие“ е е на книжния пазар от 27.11.2014 година.
От началото на декември 2016 година в разпространение е новият роман на Лора Лазар – „Сянката на Мария Магдалина“.
„Време за чакали“ е роман, представен за първи път през юни 2017, а „Дяволът на адвоката“ – през декември 2017 година.
Пиесата „Мементо“ през 2010 година получава признание и поощрение в първото издание на конкурса „Нови български пиеси“ на Театър „София“ и е включена в издадения от театъра сборник.
В петия Национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“ – Русе, 2010, пиесата „Графити“, поставена от театралната група при фондация „Литис“, спечелва наградата за спектакъл, разкриващ най-ярко проблемите на младите хора.
През 2012 година пиесата „Роза върху лед“ е отличена в третия национален литературен конкурс „Петър Ковачев“, организиран от Община Плевен с поощрителна награда в категория „Драма“.
През 2013 година пиесата „Островът на съкровищата“ получава голямата награда в категория „Драма“ в националния литературен конкурс „Петър Ковачев“.
Пиесите „Дом за Коледа“, „Час на класа“ и „Роза върху лед“ са представени от ученическата театрална група при фондация „Литис“ и докосват сърцата на много зрители. Пиесата „Час на класа“ през 2012 година е поставена при голям успех и от ученическо театрално студио „Питър Пан“ – гр.Силистра. Същата пиеса е поставена и от ученически театрални трупи в градовете Ботевград, Ловеч и Сливен, а пиесата „Дом за Коледа“ – от театрално студио „ЯДРЕНАЛИН“ при ПГЯЕ „Мария Кюри“ – гр. Белене.
Авторката е завършила Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в град Казанлък и Софийския университет „Климент Охридски“, специалности „История“ и „Философия“ със специализация по „Културология“.“
Награди:
– Победител в конкурса на издателство „Ера“ и сайта „Аз чета“ „По стъпките на Агата Кристи“ в категорията за криминален роман, 2011, за романа „Чашата на проклятието“;
– Награда в четвъртия национален конкурс „Петър Ковачев“ на община Плевен, 2013, за пиесата „Островът на съкровищата“;
– Поощрение в третия национален конкурс „Петър Ковачев“ на Община Плевен, 2012, за пиесата „Роза върху лед“;
– Поощрение в конкурса „Нови български пиеси“ на Театър „София“, 2010, за пиесата „Мементо“;
– Награда в петия Национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“- Русе, 2010, за пиесата „Графити“
Поклон!
