„Горкият писател П. Ю. Тодоров! Сврян през пости зад хайдушка скара!“
„Недопустимо е!!! Едва ли имат представа на кого са си подпрели шатрата…“
Цинично и безпардонно отношение към паметника!.. Пълно безобразие! Така ли пазим историята и героите си?! Къде е контрола от общината и съзнанието на търговците? Позор за града!“
„Виновна е инстанцията, позволила това нещо. За мен е позорно. Това е паметник на П. Ю. Тодоров в двора на родната му къща в град Елена. Циничното и безпардонно отношение на незнайните организатори… на безидейния днешен „празник“ към паметника и към земята, на която се намират… е потресаващо! Не само за местните, но и за туристите, вълнуващи се от културата и паметниците на културата в град Елена!“
Това са само част от коментарите във фейсбук страницата на възрожденския град Елена и на страниците на жители на града, възмутени от ставащото – паметникът на българския писател, драматург обществен и културен деец Петко Ю. Тодоров е оставен да гледа към разпъната шатра за хайдушка скара.
Авторът на драмите „Зидари“, „Първите“ и „Змейова сватба“ умира точно преди 110 години, и сега дори паметникът му е подложен на такава гавра с паметта му.
Още покрай 100-годишнината от смъртта на драматурга, около къщата на Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина, на когото Яворов посвещава шедьовъра си „Две хубави очи“, се разиграва покупко-продажба по търговски стандарт.
Кратко описание: Целият комплекс, включва две къщи на чорбаджийската фамилия в центъра на Елена. Старата едноетажна къща се намира в дъното на двора и включва кафе „Мина“, арт бутик, антиквариат и галерия, носеща името на писателя Петко Ю. Тодоров. Пред къщата има и малка библиотека на открито. Новата къща на чорбаджи Юрдан, в която през 1890 година се ражда Мина, е строена веднага след Освобождението и е на два етажа.
Тя е една от първите тухлени постройки в града. Построена е върху основите на стара къща, изгоряла по време на Руско-турската война от 1877-78 година.
На долния етаж е имало голям търговски дюкян с два входа откъм улицата, три жилищни помещения, вестибюл и просторно мазе. На втория етаж е живеело многочленното семейство на чорбаджи Юрдан. Между двете къщи е разположен паметникът на писателя. Къщата е обявена за паметник на културата с местно значение.
Последното ни кара да се замислим, защо общинското ръководство на град Елена така лековерно и „отстрани“ гледа на безчинството на новите собственици с опънатата шатра за скара.
Малко история, как това място става частна собственост: В продължение на дълги години къщата на Яворовата Мина беше в състояние на пълна разруха. След това бе купена от немския стоматолог с български корени д-р Ернст Трифон Юде. Който пък на свой ред през 2015 година я продава на бизнесмена Ангел Тихинов, който също я препродава. Според някои медии – на двойна цена, но това в случая няма значение. Или пък, има?…
В шатрата кипи оживление. Снимка: Фейсбук страница на жителите на гр. Елена
Сегашните собственици, очевидно, нямат никакви скрупули да се разпореждат с мястото, както са си решили, тъй като гледат на него като на частна собственост, а не като на паметник с местно и национално значение. Тези неща, както знаете, от години у нас остават само на хартия. Въпросът е, на хартията пише ли, че купуват двор, в който има паметник от местно и национално значение, и имат ли вменени задължения, как да се отнасят към него? Едва ли. В крайна сметка, обаче, дори и да няма конкретни договорки, това е въпрос на интелигентност и на личен морал.
Някои жители на Елена казват, че кметът на Елена – г-н Млъзев имал намерение да не „пречи“ на готвачите и умувал да премести паметника от родната му къща, че „търговците в храма“ спокойно да опънат на мястото му още една шатра. Това е само предположение от коментарите на хората, но у нас нищо чудно и това да се случи.
Унизително, вместо Достойно естъ Снимка: Фейсбук страница на жителите на гр. Елена
За онези, които не знаят кой е Петко Ю. Тодоров, да припомним: Петко Юрданов Тодоров е роден в Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Петко учи в гимназията в Търново (1894-95). През 1896 година заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в „Лисе насионал“. Чете руска и френска литература (Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Лев Толстой, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи на в. „Ла Депеш“, свързва се с френските общественици – Жан Жорес и др. Пише антимонархически статии.
През 1897 година се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Иван Белинов издава в. „Законност“, където помества статии по обществено-политически въпроси. По повод на Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окръжен съд, но е освободен като малолетен. Следва право в Берн, Швейцария (1898), литература в Берлин и Лайпциг: завършва през 1904. През 1905 година е сред основателите на Радикалдемократическата партия.
В началото на XX век, под влиянието на Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм и пътува из Русия, Полша и територията на днешна Украйна (тогава Малорусия). През март 1912 година заминава да се лекува от туберкулоза на остров Капри, където се запознава и се сближава с Максим Горки. По време на войната става приятел и с Лев Троцки. Умира в Швейцария на 14 февруари 1916 година от туберкулоза, а тленните му останки са пренесени и погребани в София на 15 юни 1921 година.
В първото десетилетие на XX век Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец.
Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Той е част от кръга „Мисъл“ и споделя философските, естетическите и художествени търсения на д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Списанието „Мисъл“, което те издават, поставя началото на решително обновление в българската литература и доближаване до идеите на модернизма.
За пламенната любов на сестрата на П.Ю. Тодоров – Мина и Яворов се разказват легенди. Мина се разболява от туберкулоза и заминава да се лекува във Франция. На 18 юни 1909 година в София е последната среща на двамата влюбени. Лечението в чужбина не й помага. През юли 1910 година Яворов бил във Франция и помолил братята на Мина да я види. Те му отказали, защото Мина вече била в предсмъртна агония. Музата на Пейо Яворов умира на 14 юли на 20-годишна възраст.
В Елена е събрана толкова история и романтика, с каквато могат да се похвалят малко места по света. Но изглежда за българите е достатъчно да я посетят за Празника на еленския бут, когато всички кътчета на красивото градче потъват в пушеците на пърлено свинско. И историята, за която ви разказахме с паметника на П.Ю. Тодоров, също е по своему „свинска“.
