Чуйте статията:
Служебният премиер Андрей Гюров подписа 10-годишно споразумение в сферата на сигурността, което, според депутати, е същото, подготвено за подпис от един друг служебен премиер – Димитър Главчев, преди по-малко от две години.
На 19 декември 2024 г. тогавашният министър-председател не подписа 10-годишното споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, като обясни, че то остава за следващия редовен кабинет. Обяви го от Брюксел, където се срещна с Володимир Зеленски и му се извини, тъй като парафирането на документа вече беше уговорено и подготвено, но се отмени в последния момент. Решението беше взето от МС още на 4 ноември 2024 г., но парламентарните групи реагираха остро и укориха служебния кабинет, че се е заел с въпрос, който трябва да остави на редовното правителство.
Главчев даде заден и заяви, че Зеленски е проявил пълно разбиране за отлагането от наша страна. „Каза, когато сте готови, съм на разположение“, разказа пред медиите тогава служебният премиер.
И гарантира: „Абсолютно няма да има дипломатически скандал. Абсолютно разбиране има, изчакваме Народното събрание да даде някаква насока какво да направим ние“. Той изрази надежда бързо да има редовно правителство, което да вземе отношение. Главчев се застрахова, като посочи, че ще подпише, само ако има мандат от политическите сили в парламента.
Съгласие по темата нямаше, а подписването на споразумението подкрепяха само от ПП-ДБ и от ДПС-НН. Тогавашната председателка на парламента Наталия Киселова заяви, че няма да внесе документа в пленарната зала, защото МС прехвърля отговорността на НС, а ГЕРБ разкритикуваха Главчев, че пречи на преговорите за редовен кабинет.
При редовното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН споразумението отново не беше подписано, тъй като социалистите не бяха съгласни, а влязоха в управленската коалиция. Тогава редовният кабинет обяви, че сме уведомили Украйна, че няма да продаваме реакторите на „Белене“. Темата днес в Киев беше реанимирана, а служебният премиер Андрей Гюров каза, че обсъждаме възможността да прехвърлим оборудването на Украйна, но решението ще вземе следващият или дори по-следващият парламент. „Въпрос на математика“, прогнозира той.
С днешна дата, в реакция на подписаното от Андрей Гюров споразумение със Зеленски, бившата шефка на НС припомни предисторията.
„На 19 декември 2024 г. служебният премиер Главчев не посмя да подпише 10-годишно споразумение с Украйна, защото 51-вото Народно събрание не му даде мандат. Като председател на Народното събрание не внесох искането за одобрение. Причините бяха и политически, и юридически“, коментира тя с пост във Фейсбук.
Преподавателката по конституционно право е категорична, че актът на днешния служебен премиер е в нарушение на Конституцията.
„На 30 март 2026 г. служебният премиер Гюров посмя да подпише споразумението. Постъпката е противоконституционна и няма нищо общо с предсрочните избори“, написа още Киселова. Тя попита още дали има външен натиск върху България да подари оборудването за АЕЦ „Белене“. Сред въпросите, които изрежда, е и такъв, адресиран до президента Илияна Йотова, която назначи Андрей Гюров. „Запозната ли е президентът на републиката с действията на служебното правителство във външната политика, защото Народното събрание не е запознавано?!“, настоява да разбере Киселова.
Остро реагира и лидерът на БСП Крум Зарков, който наблегна на липсата на мандат за подобна инициатива от страна на служебния министър-председател.
„Служебен премиер, при действащ парламент и двайсет дни преди избори, подписа с Украйна дългосрочно споразумение в областта на сигурността и отбраната. Изненадващо, без мандат, без дори елементарно обществено обсъждане. Това е акт на върховна политическа безотговорност, по който президент, парламент и политическите сили ще трябва да се произнесат“, написа в социалната мрежа социалистът.
Нарушение на Конституцията видя и Румен Радев.
„С подписаното от служебния министър-председател десетгодишно споразумение за сигурност с Украйна служебното правителство продължава традицията на сглобките. То търси да спечели външна благословия, като поема дългосрочни ангажименти от името на България, които покачват рисковете за националната сигурност. Очевидно за ППДБ Конституцията е празна дума. Госпожи и господа министри, българите очакват от вас честни избори и защита от галопиращите цени, а не въвличането ни във война“, коментира във „Фейсбук“ президентът /2017-2026/.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов попита „кой ще носи отговорност за външнополитическите ангажименти на Гюров“ и настоя за промени в основния закон, които да поставят границите на правомощията на служебните правителства.
„Посещението на временния премиер Гюров и петима министри в Киев отново изважда на дневен ред проблема с правомощията на един служебен кабинет. 52-рото Народно събрание в спешен порядък трябва да махне т.нар. домова книга от Конституцията и да разпише много ясни правомощия на служебните кабинети, за да не се стига до солови акции, които ангажират България, но никой не носи отговорност“, призова Каракачанов.
