Откриха мистериозна структура под пясъците на Египет

Археолози откриха загадъчна структура под руините на древен град в северозападната част на делтата на Нил в Египет.

Градът е носил различни имена през близо 6000-годишната си история. Древните египтяни го наричали Пер-Уаджет, тъй като бил свещено място на змийската богиня Уаджет, по време на гръцкото владичество в Египет, започнало през 305 г. пр.н.е., бил известен като Буто, а днес археологическият обект носи арабското име Тел ел-Фараин, което означава „Хълмът на фараоните“.

Дългата история на града е белязана от непрекъснато строителство, разрушения и възстановяване на сгради до около VII век сл.н.е., когато той запада и е изоставен.

Наслагванията от материали, оставени от многобройните обитатели на Буто, правят обекта изключително привлекателен за археолозите. В същото време натрупаните тинести пластове, подпочвените води, както и мащабът и дълбочината на обекта, превръщат традиционните разкопки в сериозно предизвикателство.

С помощта на съвременни технологии – сателитен радар и електрическа томография на съпротивлението (ERT), екип, ръководен от археолога Мохамед Абуараб от Университета „Кафрелшейх“ в Египет, успява да „надникне“ в слоевете и да определи къде и какво си струва да бъде изследвано чрез разкопки.

Използвайки изображения, заснети от радарния спътник Sentinel-1 през 2018 г., учените идентифицират мащабни аномалии на повърхността на обекта, които могат да сочат към заровени структури и да оправдаят по-нататъшни изследвания.

Геометрия на обекта и схема на ERT изследването Източник: Abouarab et al., Acta Geophysica, 2026, CC BY 4.0

След като откриват 15 обещаващи зони за проучване в участък, наречен Ком C, те пристъпват към ERT изследвания. Във всяка от избраните точки са поставени 24 електрода от неръждаема стомана, свързани с кабел с дължина 69 метра, положен в земята.

Тези електроди подават електрически ток в почвата, а измерването на съпротивлението или проводимостта позволява да се изгради представа за това какво се намира под повърхността – по същество своеобразен „скенер“ на земята, подобен на компютърна томография в голям мащаб.

В резултат са получени 1332 измервания на съпротивлението в района на Ком C, които разкриват загадъчна, частично заровена структура от кирпич с приблизителни размери 25 на 20 метра, разположена на дълбочина между 3 и 6 метра. Тя се намира под слоеве от счупена керамика и отломки, натрупани през по-късните римски и птолемеев период (около 332 г. пр.н.е. – 395 г. сл.н.е.).

„Триизмерните инверсионни алгоритми се оказаха особено ефективни при очертаването на заровени кирпичени стени и архитектурни структури, като значително подобриха разбирането ни за процесите на формиране на обекта“, отбелязват изследователите.

Последвалите разкопки потвърждават данните от сканирането. Структурата е на около 2600 години и датира от Саиската епоха – XXVI и последна династия на Древен Египет преди персийското завоевание през 525 г. пр.н.е.

Археолозите разкриват кирпичени стени, както и колекция от амулети и други предмети от XXVI династия, сред които и любопитна хибридна фигура, съчетаваща елементи на павиан, сокол и Патикос (джуджеподобно божество).

3D карта на района Ком C, обхватът на ERT изследването, вертикален разрез със слоевете на разкопаната зона и част от откритите артефакти. Източник: Abouarab et al., Acta Geophysica, 2026, CC BY 4.0

Други амулети изобразяват по-добре познати египетски божества, сред които Изида, Хор, Таурет и, разбира се, самата Уаджет – покровителката на Буто.

Заради множеството религиозни артефакти археолозите предполагат, че сградата е имала култово предназначение.

„Наличието на амулети, олтар и други ритуални предмети подсказва, че обектът вероятно е функционирал като храм, религиозен комплекс с обслужващи функции, включително погребални ритуали, или като жреческо жилище – посочват те. – Определянето на точната функция на тези структури обаче остава трудно на този етап. По-ясна представа ще се формира с напредването на разкопките в следващите сезони“.

Изследването представлява много успешен първи тест на използваната сканираща технология, която екипът на Абуараб възнамерява да приложи и към по-дълбоки слоеве на обекта.

„Резултатите показват ефективността на комбинирането на геофизични измервания и дистанционни изследвания, което ни даде изключително точна картина при откриването на заровени структури в сложна среда“, пишат учените.

„Нашите данни сочат, че освен вече известния храм, под дебел слой глина може да се крие още един, който ще бъде изследван чрез по-мащабни измервания в бъдещи проучвания“.

*Изследването е публикувано в списание Acta Geophysica.