Българският национален отбор по футбол продължава екзотичното си турне в приятелския турнир FIFA Series в Индонезия.
След може най-странният мач във футболната ни история, в който родният тим разгроми Соломоновите острови с 10:2, сега ни очаква нов на пръв поглед екзотичен, но пък коренно различен дуел срещу домакина на турнира.
България се изправя срещу Индонезия днес от 16 часа наше време (по БНТ 3), а докато в мача срещу Соломоновите острови охраната по трибуните бе повече от зрителите, то днес се очакват над 70 хиляди да изпълнят трибуните на националния стадион в Джакарта.
Макар да е далеч от определение „футболна сила“, всъщност Индонезия е луда по този спорт нация, което предполага доста гореща атмосфера за двубоя, защото макар и контрола, той е една от редките възможности на домакините да премерят сили с европейска нация.
Показателен е фактът, че за последните десет години само един европейски отбор е идвал в Джакарта, като това е Исландия през 2018-а, когато готвещите се за участие на дебютния си Мондиал „викинги“ печелят с 4:1.
Преди три години на същия този стадион гостуваше световният шампион Аржентина, но без Меси в редиците си. А това отсъствие предизвика масово недоволство и помрачи всички емоции от престижната контрола, струвала доста скъпо на местното правителство.
Но връщайки се на темата Европа, то през новия век само Исландия и България са гостували на Индонезия, заради което разбирате, че този двубой няма как да не е специален и престижен за местните фенове.
Освен това местните медии се постараха на рекламират родния национален тим като четвърти в света и участник на редица Мондиали, макар настоящото състояние на отбора да e твърде далеч от всичко, описано от индонезийците.
А Индонезия изживява своя бурен футболен ренесанс, който подобно много други страни, най-вече от Африка и Карибите, е основан на колониалното минало.
Любопитен факт е, че Индонезия е първият азиатски представител на Мондиал, като това се случва през далечната 1938-а под името Нидерландски Източни Индии.
По това време все още нидерландската колония, страната играе на световното с холандски треньор и доста холандци в състава си, като се класира на първенството благодарение на оттегляне на всичките си опоненти в квалификациите. На самия шампионат Източните индии губят единствения си двубой с 0:6 от Унгария.
В годините след независимостта на Индонезия, футболът в страната – макар и доста популярен сред местните, е далеч от нивото дори на азиатските сили и не се къпе в особена слава.
Играта в страната дори достига историческото си дъно през 2016-а, когато корупционни скандали водят до санкции и забрани от страна на ФИФА, а националният тим заема най-ниското си 191-о място в ранглистата от 211 държави.
Това прави Индонезия една от най-слабите футболни нации в света в онзи момент.
От 2017-а обаче новата футболна власт решава да последва примера на доста африкански и карибски страни, а именно да издири всеки професионален футболист с индонезийски корени. Тези примери по фламандските земи не са никак малко, а най-познатото име сред тях е това на дългогодишния белгийски национал Раджа Наинголан.
Индонезийската централа предлага на всеки европейски футболист с корени от страната да я представлява на международно ниво, а доста от тях откликват.
Говорим за играчи, които едва ли някога биха се добрали до представителния тим на Нидерландия, но все пак играят на професионално ниво в „ниската земя“. А това при всички положения ги прави далеч по-качествени играчи от тези в местната лига.
Единици отказват. Пример в това отношение е Тижани Райндерс, който в момента е една от звездите на Нидерландия и Манчестър Сити, но повечето от останалите поканени приемат да играят за азиатската страна.
Така днес виждаме един индонезийски национален тим, който е съставен почти изцяло от нидерландци.
От 23 повикани за минитурнира FIFA Series, 13 са родени и израсли в Нидерландия или Белгия, един е роден в Испания, а двама макар и родени в Индонезия, от доста малки живеят в Италия и Англия, където са изградени като футболисти.
Само седем имена от настоящия състав са получили футболното си възпитание в Индонезия, като тук уточняваме, няколко от нидерландците не бяха повикани заради приятелския характер на турнира. За сравнение, в световните квалификации бройката „чужденци“ бе далеч по-внушителна.
Вратар на Индонезия е титулярният №1 на елитния италиански Кремонезе – Емил Аудеро, а резерва е вторият страж на Аякс – Мортен Паес.
Индонезия има футболисти от елитните дивизии на Италия, Германия и Франция. Това са Кевин Дикс от Борусия (Мьонхенгладбах), Джей Идзе от Сасуоло и Калвин Вердонк от Лил.
В състава има още играчи, които играят в отбори от нидерландската Eredivisie. В отбора също така е братът на Тижани Райндерс – Елиано, който в продължение на два сезона бе съотборник на Филип Кръстев в Цволе. От тази година се премести да играе на клубно ниво в новата си родина, обличайки екипа на местния гранд Персиб.
Целият този „оранжев“ ренесанс направи така, че след десетилетия на ранни провали и унижения, Индонезия всъщност бе на два мача от класиране на Мондиал 2026. С легендарният Патрик Клуйверт начело, отборът бе част от финалния квалификационен турнир в Саудитска Арабия, където обаче загуби с 2:3 от домакините и 0:1 от Ирак.
След квалификациите Патрик Клуйверт напусна и бе заменен от англичанина Джон Хердман, а технически директор на националния отбор е доста любопитно име – Жорди Кройф.
Очевидно въпреки футболната екзотика, Индонезия не е точно „слабак“ в играта. Особено в последните години, а и букмейкърите показват това, след като България в никакъв случай не е категоричен фаворит в мача. За нашите се дава коефициент 2.00 – тоест, не се очаква да е никак лесно.
Това ще е втората ни контрола срещу Индонезия в Джакарта, като първата е спечелена с 4:0 от родния тим в едни много по-различни времена и за двата отбора. За нас по-славни, за домакините далеч по-слаби.
Днес ще е различно, а и пълните трибуни ще са коз за съперника.
