Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) обяви програмата си от инициативи, посветени на 150-тата годишнина от рождението на една от най-значимите личности в българския театър – Кръстьо Сарафов.
Програмата беше обявена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. Участие взеха ректорът на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) чл.-кор. проф. Мирослав Дачев, директорът на Народния театър „Иван Вазов“ – Васил Василев, председателят на Съюза на артистите в България (САБ) – Христо Мутафчиев, директорът на дирекция „Култура“ на Столична община (СО) – Биляна Генова и генералният директор на Българското национално радио (БНР) – Милен Митев.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев Снимка: Благой Кирилов/БТА
Конференцията започна с обръщение на Кирил Вълчев, в което той отбеляза колко е важен образът на Кръстьо Сарафов в българския театър, след което подари на проф. Мирослав Дачев копия на ценни бюлетини от архива на БТА, свързани с кариерата на Кръстьо Сарафов и мненията на тогавашната интелигенция.
„Това е една от малкото личности в българската история, призната от всички – от Иван Вазов до Гео Милев, от царя до Георги Димитров“, каза главният директор на БТА.
Една от печатните новини е отразила празнуването на 75-та годишнина на народния артист от 23 ноември 1951 г., а новина от три дни по-късно говори за откриването на висшето учебно заведение за театър и кино с тогавашно име ВИТИЗ, днешен НАТФИЗ. Сред архивните документи има и снимки на знаменития актьор, като на някои се вижда как лекари са го лекували в дома му.
Думата беше дадена на ректора на НАТФИЗ – проф. Мирослав Дачев. Трогнат от жеста на Българската телеграфна агенция той отбеляза:
„Самият повод е прекрасен и най-знаковото е, че тук сме застанали срещу вас хора, които са обединени не просто от името Кръстьо Сарафов, а и от идеята. Защото неговата роля в културните процеси в България, колкото и тези роли винаги да се измерват по различни начини и колкото и да не се измерват винаги еднозначно, е безспорна.“
Ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев Снимка: Благой Кирилов/БТА
Проф. Дачев показа сборник от 2021 г., в който се вижда, че Сарафов е бил оценен още в разцвета на силите си. В момента, в който между страниците на сборника се видят похвали от личности като Иван Вазов, художникът Сирак Скитник, царя на България, министри и колеги на Кръстьо Сарафов, читателят разбира, че става дума за едно голямо уважение, което трудно се намира в днешно време.
Ректорът на НАТФИЗ разказа част от пъстрата биография на Сарафов, която звучеше като епос за едно момче с големи мечти и непоколебима воля да стане актьор въпреки семейните заплахи и смутните военни и следвоенни времена.
Митологизира се историята как дядо му Архимадрид Харитонов го пребил след първата му изиграна роля и как бъдещият негов колега Борис Пожаров го спасява, приютява го след като е изгонен от дома си и му осигурява роли в продължение на три години.
На своята 75-та годишнина получава Димитровска награда и Орден „Георги Димитров“ и по същото време тогавашното Държавно театрално висше училище, което по-късно се превръща в институт (ВИТИЗ), а през 1995 г. – в академия (НАТФИЗ).
Директорът на Народен театър „Иван Вазов“ Васил Василев Снимка: Благой Кирилов/БТА
Директорът на Народен театър „Иван Вазов“ Васил Василев отбеляза, че театърът също има „един малък юбилей“ – 120 години от първата роля на Кръстьо Сарафов на тяхната сцена. Тогава той изиграва Арагонския принц във „Венецианския търговец“.
Актьорът и председател на СБА Христо Мутафчиев отбеляза, че именно Кръстьо Сарафов е бил вторият председател на СБА.
Актьорът и председател на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев Снимка: Благой Кирилов/БТА
„Ние се включваме с огромно желание и огромна отговорност към всички събития, свързани с името на великия български актьор Кръстьо Сарафов, неизменна част от съществуването на нашата организация, която в днешно време се сблъсква с много трудности, заради динамиката на времето, в което живеем“, заяви Христо Мутафчиев.
Той добави, че и по онова време е било също повече от трудно заради военния и следвоенния период, но въпреки това българският театър оцелява благодарение на артисти като Кръстьо Сарафов.
Директорът на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова Снимка: Благой Кирилов/БТА
Директорът на дирекция „Култура“ към Столична община Биляна Генова изрази своята благодарност и вълнение, че общината има възможността да си партнира с НАТФИЗ в името на тази толкова важна фигура за българския театър.
„Празнуваме, защото наистина Кръстьо Сарафов е олицетворението на волята на българския театър да продържи да съществува“, отбеляза тя.
Директорът на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова Снимка: Благой Кирилов/БТА
Тя допълни, че в края на април гражданите ще имат удоволствието да посетят тематична изложба в НАТФИЗ, показваща творческия път на артиста, като се надява да може да се реализира и в галерии на Столична община, за да стигне до още повече хора.
„Радвам се, че заедно също така участвахме и в проекта по план за възстановяване и устойчивост, в който те реализираха много интересни спектакли и се надявам, още веднъж казвам, на бъдещи съвместни проекти“, допълнви Биляна Генова.
Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев Снимка: Благой Кирилов/БТА
„Рядко ще видим да се чества толкова сериозна годишнина, което само показва колко дълбока следа е оставил Кръстьо Сарафов в историята на България“, каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев.
По думите му нации, които забравят с лека ръка своето минало, са обречени да рухват лесно, но народи, които помнят и почитат своите културни светила, своите будители, винаги могат да се държат здраво и да разчитат на дълбоките корени на историята и на споделената идентичност.
Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев Снимка: Благой Кирилов/БТА
Освен чрез отразяване на инициативи по своите програми по случай годишнината, БНР ще подкрепи годишнината и чрез своя звуков архив – част от паметта на страната.
„Празненствата по повод 150-годишнината от рождението на Кръстьо Сарафов ще започнат на 6 април (рождения ден на актьора – бел. ред.), но ще бъдат през цялата година, с идеята най-важните да бъдат към края на годината – тогава, когато се надяваме да имаме достатъчно пари и самочувствие, да можем да направим хубаво тържество, да поканим гости, а не просто да се опитваме като прохождащи артисти да свързваме двата края“, каза проф. Мирослав Дачев.
Тържественият академичен съвет на 6 април (рожденият ден на Кръстьо Сарафов) ще се сведе до произнасяне на слово за пътя на Сарафов, до награждаване на почетни професори, доайени на академията – за тяхната всеотдайна дейност през годините, и до едно юбилейно събитие – отпечатване на пощенска марка заедно с Министерството на транспорта в сградата на НАТФИЗ.
Както Биляна Генова спомена по-рано, ще има изложба на алтернативната сцена на НАТФИЗ със съдействието на софийски галерии. Подготвя се и панихида със съдействието на Светия синод на Българската православна църква, но заради Великденските празници, ще се наложи да се обсъди подробно и проведе в седмиците след април.
Милен Митев, Кирил Вълчев и проф. Мирослав Дачев (от ляво надясно) Снимка: Благой Кирилов/БТА
По думите му съдбата на сърцето на Кръстьо Сарафов е в ръцете на три институции, които са „силно вързани с този момент“. Това са Народният театър, който съхранява сърцето, НАТФИЗ, който носи името на актьора, и БПЦ, която може да даде благословия какво да се направи, как и кога да се направи, обясни проф. Дачев.
„В целия този триъгълник обаче има един етичен проблем. Това са родствениците на Сарафов. Това е проблем, който ние не можем да решим толкова бързо. Ние имаме волята, но ще стане тогава, когато това е възможно“, каза още той.
Предполага се, че погребението сърцето може и да се направи около датата на смъртта на Кръстьо Сарафов (27 август), но това все още не може да бъде потвърдено заради преговорите с родствениците.
В последните месеци на годината ще се организират множество спектакли, за които тепърва ще се дава допълнителна информация.
Директорът на Народен театър „Иван Вазов“ Васил Василев Снимка: Благой Кирилов/БТА
„Също можем като Иван Вазов през 1921 година, когато се отбелязват 30 години сценична дейност на Кръстьо Сарафов, да кажем, че този празник е не само негов, а е празник изобщо на народната сцена, която е прославил и разхубавил“, завърши Кирил Вълчев.
Генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев Снимка: Благой Кирилов/БТА
ОТКРИТ ДИАЛОГ
НАТФИЗ представя проекта „ВОЙС ФУТУРА“
АКАДЕМИЯ ЗА ТЕАТРАЛНО И ФИЛМОВО ИЗКУСТВО
НАТФИЗ откри кандидатстудентската си кампания за 2026-а година с нови специалности
В СВЕТА НА КУКЛИТЕ
Откриват виртуален музей на кукления театър в НАТФИЗ
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА
