Името на американската танцьорка, хореограф и танцов педагог Марта Греъм се свързва с едно от най-атрактивните съвременни изкуства – модерния танц. Сравняват влиянието й върху развитието на танца с това на велики композитори в музиката, и на художници с новаторски виждания в изобразителното изкуство и други визуални изкуства.
Марта Греъм създава нов език на движението, чрез който „проговарят“ страстта, яростта и екстазът. Всичко онова, което възпламенява човешкото въображение и го прави да мечтае за гореща изява.
Марта Греъм изпълнява „Федра“ през 1962 г. Снимка: Getty Images
Марта Греъм почина преди 35 години, на 1 април 1991 година, на 96-годишна възраст в Ню Йорк, където много години бе преподавател в университета.
Носителка е на Президентския медал на свободата на САЩ. Марта Греъм е учител на най-големите музикални и филмови звезди на Холивуд.
Родена е в Алегени, Пенсилвания в семейството на трето поколение американец от ирландски произход и наследница на известния пуритан Майлс Стендиш.
Бащата на Марта бил психиатър и осигурил висок стандарт на живот на семейството.
Марта от малка била подвижна и танцувална. Посещавала училището по танци на Рут Сен-Дени и Тед Шоун – „Denishawn School of Dancing and Related Arts“, където са учили много от пионерите на модерното танцово изкуство. Но макар и да се занимавала с танци от малка, тя едва на 22-годишна възраст открива призванието си в балета. Началото е трудно.
СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И НЕПРЕХОДНА КЛАСИКА
Балет без граници в Международния ден на танца
Считала, че е „твърде стара“, за да започне тепърва да танцува на сцена. Веднъж решила, че това ще бъде попрището й, тренира тялото си като спортист, за да постигне прецизността на движенията, които иска да изрази.
През 1948 Марта Греъм се омъжва за 15 години по-младия от нея танцьор Ерик Хоукинс. Двамата съчетават любовта си с любовта към танца – работят в една трупа. След смъртта на майка си през 1958-а, Марта изпраща още няколко свои близки, между които и своя приятел, съратник и учител Луис Хорст.
Това били тежки удари върху чувствителната й душа. Всичко в живота си тя преживява чрез танца – там разкрива най-пълноценно емоциите си – както радостта, така и тъгата.
Танцьорката/хореографка Марта Греъм, снимана през 1962 г. Снимка: Getty Images
През 1926 година основава „Центъра по съвременно танцово изкуство на Марта Греъм“.
Триумфът идва десет години по-късно, с постановката „Летопис“, с която критиците отбелязват „нова ера в съвременния танц“.
Марта Греъм във „Федра“ през 1962 г. Снимка: Getty Images
Творбата изразява основните събития на своето време – Голямата депресия след краха на Уолстрийт и Гражданската война в Испания. Това е време на изолация и депресивна самота.
Марта обръща специално внимание не само на хореографията, но и на декора и костюмите. Те изразяват мрака във вътрешния мир на хората.
Но това е само стартът. През 1958 година Марта Греъм създава „Клитемнестра“ върху музиката на египтянина Халим Ел-Дабх. Изследвайки древногръцките митове и легенди, Греъм открива в тях важни теми, близки до нейния дух и преживявания, и създава 17 спектакъла върху тези теми, познати като „Гръцки цикъл“.
Посредством този цикъл се нарежда сред големите модерни интерпретатори на театъра на древните класически традиции.
Марта Греъм изпълнява „Федра“ през 1966 г. Снимка: Getty Images
Постановката „Клитемнестра“ била буквално зашеметяваща и спираща дъха на публиката. Марта се доказва не само като танцьорка, но и като талантлив хореограф. До 60-те години на миналия век тя сама играе централните персонажи в постановките си.
След 60-те до смъртта си през 1991-ва се занимава само с хореография, като първоначалният период на това откъсване от сцената като балерина, бил много труден и депресивен за нея.
Портрет на Марта Греъм, 1973 г. Снимка: Getty Images
Пристрастява се към алкохола, докато един ден през 1972 година не казва категорично „край“ и се връща с уверена стъпка в студиото, готова да се заеме с работа. Реорганизира компанията. Твори всеотдайно така, както в първите години на кариерата си.
Енергията й била вдъхновение за много млади танцьори. Поставя десет нови балета и възстановява много други. Създала е 181 оригинални танцови хореографии. Последният й завършен балет е „Maple Leaf Rag“.
Марта Греъм около 1983 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images
През 1976 година Марта Греъм получава най-високото гражданско отличие на САЩ – Президентския медал на свободата, а през 1985 година я удостояват и с почетния Медал на изкуствата.
Тези награди се мотивират с големия й принос – преди нейната поява, танцът в Америка черпи вдъхновение от европейския балет и предимно от кабаретните танци. Марта Греъм го превръща в денс изкуство.
Марта Греъм прекарва на сцената като изпълнител 50 години и продължава да твори и преподава до 96-годишна възраст. Умира от пневмония. След кремация прахът й бил разпилян в планините Сангре де Кристо, в северната част на Ню Мексико.
През 1998 година списание „Тайм“ определя Марта Греъм като „Танцьор на века“, а „Пийпъл мегазин“ й отрежда водещо място сред жените-икони а ХХ век.
Постоянен персонаж в балетните постановки на Марта Греъм е жената – трагичен, мрачен, но силен и завладяващ; по библейски загадъчен и митологично въздействащ.
Марта Греъм поставя жената на висок пиедистал. В същото време винаги отричала да е феминистка, макар танците й да са изражение на женската еманципация.
Марта Греъм в „Джудит“ на 3 ноември 1965 г. Снимка: Getty Images
Балетната техника на Марта Греъм в стила Contemporary полага началото на серия от експерименти. Нейните абстрактни и метафорични движения отразяват цялата палитра от душевни състояния на човека и му дават свободата да изразява подсъзнателните си импулси.
„Танцът – казва Греъм, е скритият език на душата.“
Марта Греъм във „Федра“ през 1962 г. Снимка: Getty Images
Без класическите „падьоми“ и други балетни канони, Марта Греъм постига такава изразителност, че публиката е аплодирала постановките й в екстаз. Самата тя признава: „Не танцувах по начин, по който го правеха другите“.
Много от елементите, които използва в танца наподобяват художествена гимнастика. Греъм експериментира падащо тяло, балансиране със сгънати колене и въртене върху въображаема ос.
Има нещо много любопитно още от времето, в което се учела в школата „Денишоун“ на Рут-Сен Денис и Тед Шоун. Там освен танц, изучавали и философия. Марта природно била устроена като „личност, която търси дълбочина, скрит смисъл“.
Това перманентно чувство, да търси скрития смисъл на движенията, я тласва към експериментаторство без ограничения. И тя създава нещо, което познавачите определят като революционно за танцовото изкуство.
Трудно е да се определи с една дума стилистиката на творбите й, защото в нея има абстракция, емоционалност и експресивна изразност, в крак с динамиката на времето.
В своите хореографии Марта Греъм залага със същата сила и на сценичното облекло и декорите, които за нея са съществен елемент от цялостното внушение.
Марта Греъм и компания изпълняват „Клитемнестра“ на 14 ноември 1965 г. Снимка: Getty Images
Избирала е сътрудниците си като „партньори в една задача“. Партитурите за много от танците й е написал композиторът Луис Хорст, който е европейски възпитаник. Вече споменахме как тя преживява загубата му. Двамата имали еднаква философска и естетическа концепция.
Когато в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, немският свободен танц е в апогея си и много европейски артисти гастролират в Америка, там започва да се заражда „Денс модерн“. Марта и Луис са не само в крак с времето, но с крачка пред него.
Взаимодействието между танц-модерн в Америка и немския танцов феномен, се дължи и на срещите на Марта Греъм и гранд дамата на немския танц – Мери Вигман. Германката гастролирала в Щатите в началото на 30-те и двете стават близки приятелки. По време на Втората световна война ги разделят политическите им убеждения – Марта била враг на националсоциализма и се отказала да танцува на олимпийските игри в Берлин през 1936 година, въпреки настойчивата покана на приятелката си.
Мери Вигман, обаче, оказва силно влияние на Марта по отношение тахниката на танца. И въпреки охладнелите им отношения, Греъм винаги подчертавала този неин принос в интервюта. Веднъж казала: „Аз съм крадец, но не се срамувам да крада от всичко най-хубаво, до което съм се докоснала“.
Техниката на Марта Греъм е въведена и в България през 1978 година, т.е. след присъденото й високо отличие на САЩ – Президентският медал на свободата, и въпреки Студената война. Оставяме това без коментар, защото говори само по себе си за културна напредничавост.
Революционните идеи и танцови постижения на Марта Греъм продължават да оказват силно въздействие върху съвременния танцов живот в цял свят.
Марта Греъм и компания изпълняват „Part Real – Part Dream“, 3 ноември 1965 г. Снимка: Getty Images
Марта Греъм – цитати
Танцът е скритият език на душата. Тялото е свята дреха – с него влизаме в живота и с него го напускаме, затова трябва да се отнасяме към него с уважение.
Следващият път, когато погледнеш в огледалото, вгледай се в извивката на ушите, които се опират на главата; вгледай се в начина, по който израства косата; замисли се за всички мънички костички в китката ти. Това е чудо.
На никой не му пука дали танцуваш добре. Просто ставай и танцувай. Великите танцьори са велики, не заради тяхната техника, велики са заради страстта, с която танцуват.
Това, което винаги съм искала да правя е, да показвам забавлението, радостта от танца.
Движението никога не лъже. То е барометър показващ състоянието на душата.
Танцът е песен на тялото. Или от радост, или от болка.
Мястото на танцьора винаги е било на земята.
Еми МАРИЯНСКА
ЕКОЛОГИЯ И ИЗКУСТВО
Последният залез през погледа на танца
СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
Аржентинската хореографка Айелен Паролин представя танца в неговата най-искрена форма
СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
