Първата ресторантска рецензия в The New York Times е публикувана още през 1859 година. Авторът, представен единствено като „силно мислещият репортер на Times“, описва как е пил шампанско във Astor House и е вечерял в Delmonico’s, преди да се прибере у дома, за да напише впечатленията си. През следващите десетилетия изданието изгражда репутация с уважавани ресторантски критици като Ruth Reichl и Craig Claiborne, чиито мнения често се възприемали като надежден ориентир.
Днес обаче ситуацията изглежда съвсем различно. Вместо професионален критик, гладният клиент много по-често попада на анонимни мнения в сайтове за оценки или кратки видеа в социалните мрежи. А това повдига един логичен въпрос – доколко можем да вярваме на онлайн ревютата?
Истината е, че няма сигурен начин веднага да разберете дали едно мнение е достоверно. Все пак има няколко важни неща, на които си струва да обърнете внимание. Най-важните въпроси са: кой стои зад ревюто, защо го публикува и дали мнението му изобщо е полезно за вас.
Един от най-надеждните варианти остава търсенето на професионални кулинарни критици с дългогодишен опит и голям архив от публикации. Те посещават множество ресторанти и могат да поставят дадено място в по-широк контекст. С отслабването на традиционната преса обаче много от тези автори вече публикуват в лични сайтове или независими платформи вместо във вестници и списания.
Какви предупредителни знаци да търсите в онлайн ревютата
Разбира се, невинаги има професионална рецензия за ресторанта, който ви интересува. А и все повече хора разчитат основно на социалните мрежи, а не на журналистически публикации. Проблемът е, че в социалните платформи липсват редакторските стандарти, характерни за традиционната журналистика.
Много инфлуенсъри например публикуват съдържание срещу заплащане от самите ресторанти. Това не означава непременно, че мнението им е фалшиво, но е важно да се знае дали става дума за реклама или за лично впечатление.
Сайтове като Yelp и Google Reviews дават възможност на всеки да остави мнение, но именно това отваря вратата и за злоупотреби. Според проучване на Harvard Business School около 16% от ревютата в Yelp могат да бъдат фалшиви.
Има няколко типични признака, които често издават подобни оценки. Подозрителни са прекалено общите коментари без конкретни детайли за храната или обслужването. Също така е добре да внимавате с мнения, които звучат прекалено възторжено или прекалено унищожително. Ако профилът няма почти никаква друга активност или всички оценки са публикувани наведнъж, това също е сигнал за съмнение.
Понякога ресторантите внезапно получават множество почти еднакви положителни ревюта. Често в тях се повтарят едни и същи фрази или необичайно рекламни описания. Когато различни хора използват почти идентични изрази, има голяма вероятност текстовете да са написани по шаблон.
Същото важи и за видеата в социалните мрежи. Ако множество инфлуенсъри повтарят едни и същи детайли и акцентират върху абсолютно еднакви неща, е напълно възможно съдържанието да е част от рекламна кампания, а не от напълно независимо мнение.
„);
}
]]>
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1669824216785-0’); });
window.document.write („
