Мистерията на Торинската плащаница се заплита: Откриха ДНК от множество хора върху нея

Мистерията около Торинската плащаница отново се задълбочава, след като нов анализ разкри наличие на ДНК от „множество източници“ върху самия плат.

В продължение на векове вярващите се стичат към Торино, за да видят прочутата плащаница. Свещената реликва от ленено платно носи бледо изображение на предната и задната част на мъжко тяло, тълкувано от мнозина като образа на Исус Христос. Според вярващите то е било използвано за обвиване на тялото на Христос след разпятието, като е запазило кървав отпечатък – почти като фотографски образ.

В новото си изследване учени от Университета в Падуа установяват наличие на ДНК от различни източници върху тъканта. Сред тях има следи от множество хора, както и от животни, растения и гъби.

„Това изследване предоставя нови прозрения за разнообразието от ДНК, извлечена от проби, събрани през 1978 г. от Торинската плащаница, като разкрива нейната биологична сложност чрез стриктни ДНК и метагеномни анализи – обясняват учените. – Нашите резултати подчертават условията на съхранение и взаимодействието с околната среда, като предлагат ценна перспектива за установените генетични варианти, произхождащи от множество биологични източници“.

Детайл от Светата плащаница по време на тържественото ѝ излагане в катедралата в Торино на 10 април 2010 г. Снимка: Vittorio Zunino Celotto/Getty Images

Съхранявана днес в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, Торинската плащаница представлява ленено платно с дължина около 4,3 метра, върху което се вижда блед силует на мъж. Смята се, че изображението отразява разказа за разпятието на Исус, което поражда убеждението, че това е неговата погребална плащаница. Автентичността на реликвата обаче многократно е поставяна под въпрос през годините.

В изследването си, публикувано като препринт в bioRxiv, учените, водени от професора по генетика и молекулярна биология Джани Баркача, отбелязват:

„Истинската природа на плащаницата отдавна е предмет на ожесточени дебати между историци, теолози и учени. Предложени са множество хипотези за произхода ѝ, но и до днес никой не е успял с достатъчна степен на сигурност да установи кога и къде е създаден този текстил“.

За да се доближат до отговора, изследователите анализират ДНК, извлечена от 12 проби, събрани от плащаницата през 1978 г.

Предвид факта, че през вековете платното е било докосвано от множество хора, учените не са изненадани да открият „ясни следи“ от съвременно ДНК замърсяване. По-изненадващо обаче се оказва значителното количество по-старо човешко ДНК.

„Нашите анализи разкриха няколко човешки митохондриални ДНК линии, включително такива, характерни за Западна Евразия, както и други, широко разпространени в Близкия изток“, посочват изследователите.

Пред Светата плащаница по време на тържественото ѝ излагане в катедралата в Торино на 10 април 2010 г. Снимка: Vittorio Zunino Celotto/Getty Images

Според експертите това означава, че вероятно никога няма да можем категорично да установим дали плащаницата действително е била използвана за обвиване на тялото на Исус.

„Наличието на необичайно голям брой човешки хетероплазмии и съвместното съществуване на различни митохондриални ДНК варианти потвърждават, че плащаницата е била в контакт с множество хора, което прави практически невъзможно идентифицирането на първоначалното ѝ ДНК“, допълват учените.

Освен човешка ДНК, изследването открива следи и от различни животни, включително котки, кучета, кокошки и говеда. Макар това да изглежда незначително, подобни данни могат да помогнат за изясняване на произхода на плащаницата.

„По отношение на пътя на плащаницата, наличието на червен корал, селскостопански животни (като кокошки, крави, прасета, кози, овце, зайци, коне), както и домашни котки и кучета, насочва към средиземноморски произход или преминаване през средиземноморски региони“, обясняват учените.

Освен това в тъканта са открити ДНК следи от моркови и зърнени култури – растения, които не са типични за Близкия изток.

„Преобладаването на средиземноморски култури и липсата на характерна близкоизточна флора поставят въпроси за земеделската среда по времето, когато плащаницата е била създадена или използвана като погребален плат“, допълват те.

„Сравнителни анализи с други древни текстили и артефакти биха могли да хвърлят допълнителна светлина върху културните и историческите взаимодействия с растения и животни“.

В крайна сметка резултатите сочат, че Торинската плащаница има „сложна история“.

„Общите ДНК резултати, получени чрез строго контролирани лабораторни условия и метагеномни анализи, подкрепени от надеждни биоинформатични методи, разкриват разнообразна мозайка от генетични следи“, заключава екипът.