Войната на САЩ и Израел срещу Иран има катастрофални последици за световната икономика, предупредиха европейски представители от страните в Г-7 в навечерието на ключова среща на външните министри във Франция.
Форумът събира дипломатите на водещите индустриални държави – включително САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия и Япония – като основните теми са конфликтите в Иран и Украйна. Европейските лидери подчертават, че ще настояват Вашингтон да търси изход от ескалацията чрез дипломатически решения.
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че войната вече има разрушителен ефект върху глобалните икономики. „За да е кристално ясно, тази война е катастрофа за световната икономика“, коментира той.
По думите му Европа не е била консултирана предварително и не участва във вземането на решения, довели до конфликта.
Енергийните пазари са сред най-силно засегнатите. От началото на военните действия в края на февруари цените на петрола и газа рязко се повишиха, след като ключова инфраструктура в Иран и в държавите от Персийския залив беше сериозно повредена. Ситуацията се усложни допълнително от почти пълното затваряне на Ормузки проток – стратегически маршрут, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и газ.
Френският финансов министър Ролан Лескюр посочи, че конфликтът е променил характера си и икономическите последици вече са значително по-тежки. По негови данни между 30% и 40% от рафинерийния капацитет в региона на Персийския залив е повреден или унищожен, а около 17% от производството на природен газ е засегнато – щети, чието възстановяване може да отнеме години.
Италианският премиер Джорджа Мелони също предупреди, че кризата има глобален характер и при продължаване може да доведе до сериозни икономически и социални последици, особено за по-уязвимите региони като Африка.
Междувременно се появяват сигнали, че САЩ търсят възможност за деескалация. Президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят непреки разговори с ирански представители и е предложен мирен план чрез посредници. Въпреки това иранският външен министър Абас Арагчи подчерта, че обменът на съобщения не означава реални преговори.
Според ирански държавни медии Техеран е готов да отхвърли предложението за примирие и да настоява за свои условия, включително контрол върху Ормузкия проток. В същото време САЩ обмислят изпращането на допълнителни военни сили в региона, което увеличава риска от нова ескалация.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заяви, че съществува информация за планове на противници на страната да окупират ирански остров с подкрепа от държава в региона.
Страните от Г-7 изглеждат с ограничено влияние върху решенията на Вашингтон, особено след критиките на Тръмп към съюзниците за липса на подкрепа. Той дори постави под съмнение ролята на НАТО, заявявайки, че съюзът не е отговорил на очакванията на САЩ.
В същото време генералният секретар на НАТО Марк Рюте намекна, че европейските съюзници биха могли да се включат в усилия за гарантиране на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
Въпреки това европейските лидери ясно показват нежелание да участват в конфликта, който определят като избор, а не необходимост. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обобщи позицията с думите, че това не е война на Европа и тя не е била част от решението за започването ѝ.
