Актьорското семейство Милко и Боряна Йовчеви живее в ритъм, в който сцената, киното, децата и пътуванията не се конкурират помежду си, а се преплитат по естествен начин.
В новия епизод на рубриката ни „Без сценарий“ двамата говорят за най-новите си проекти, за независимата сцена, за трудните избори пред културата у нас и за онова усещане, че изкуството има смисъл именно когато времената са неспокойни.
Милко и Боряна Йовчеви в рубриката ни „Без сценарий“ в Impressio с Явор Ралинов Снимка: Dir.bg
Двамата са ръка за ръка още от студентските години, събира ги любовта им един към друг, страстта към пътешествията, приключенията и разбира се голямата любов към изкуството, театъра и киното във всичките им форми.
В момента Милко и Боряна са в активна подготовка на новия спектакъл „Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого“ в Театър 199, където си партнират с Ованес Торосян и Живко Джоранов. Текстът е написан от техен дългогодишен режисьор и съмишленик от Германия, с когото ги свързват дълги години работа в независимия театър.
Постановката проследява различни театрални времена, естетики и актьорски присъствия около една и съща сцена от „Макбет“, а самите те признават, че процесът е различен от онова, което обичайно са правили досега. След проекти, по-близки до документалния подход, този път влизат в по-условен и по-театрален свят, с повече трансформации, костюми, грим и сценична игра.
Успоредно с това Боряна продължава с „Жената комбини“ на сцената „Апостол Карамитев“ в Народния театър. Идеята за спектакъла тръгва от самата нея, след като попада на текста и вижда в него силен сценичен потенциал. Именно тя предлага проектът да бъде направен с режисьора Марий Росен, чиято чувствителност и театрален език ѝ се струват най-близки.
Резултатът е представление, което се движи далеч от психологическия реализъм и разчита на по-особена форма, пластика и сценична условност.
Боряна ни разказва, че точно това я е привлякло – възможността да прави на сцената неща, които в друг контекст не би могла да изследва по същия начин.
Двамата работят и по общ филмов сценарий за пълнометражен проект, който вече е подаден в Националния филмов център. Проектът е по-камерен и е в колаборация с Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
Милко, който е завършил кинорежисура в Нов български университет, разказва, че през последните години все повече го вълнува територията между документалното и фикцията. Именно в тази посока е и новият сценарий, по който двамата работят заедно. Замисълът е свързан с млади непрофесионални участници, реални биографии и фикционална ситуация, в която да се срещнат различни пластове на истината и въображението.
Наред с работата, голяма част от живота им минава в грижата за трите им деца.
Милко и Боряна ни разказват с много топлота за това как се променя ритъмът у дома, когато децата порастват, как постепенно се появява малко повече въздух в ежедневието и как този нов етап носи едновременно облекчение и лека тъга.
Между репетиции, представления и семейни ангажименти двамата вече успяват да намират и време за себе си, макар и трудно, а големият им син е на път да започне уроци по барабани. Идея, която внася още повече живот в и без това шумното им, пълноценно всекидневие.
Пътуванията също имат особено място в семейната история. Милко и Боряна отдавна обичат да тръгват към далечни места, да пътуват леко и да търсят по-достъпни начини да видят света. Така се ражда и една от най-смелите им идеи – околосветско пътешествие с децата, което действително осъществяват. Азия остава сред най-силните им лични посоки, а Виетнам, Филипините и Япония продължават да ги привличат и днес.
Сред темите, които ги занимават, е и мястото на културата в България, особено на независимата сцена, която често оцелява трудно и с ограничени възможности.
Според тях разговорът за финансирането, за пространствата за изкуство и за различните модели на театър не трябва да се води през противопоставяне, а през разбирането, че има място за различни форми – от по-популярните до по-експерименталните. Защото театърът не се изчерпва с едно лице и една публика, а живее именно в разнообразието на своите езици.
Милко и Боряна Йовчеви в рубриката ни „Без сценарий“ в Impressio с Явор Ралинов Снимка: Dir.bg
Милко и Боряна говорят и за усещането да създаваш изкуство във време на тревоги, политическо напрежение и обществена умора.
За тях културата остава едно от местата, където хората все още могат да бъдат заедно. Да преживяват, да мислят, да спорят и да се разпознават едни в други. А личният им избор е да бъдат активни не само на сцената, но и като граждани.
Целия разговор с Милко и Боряна Йовчеви можете да гледате във видео рубриката „Без сценарий“ в Impressio, както и в YouTube канала на сайта.
Това е е среща, в която ще откриете още много за театъра, киното, независимото изкуство, семейството, децата и пътя, по който двама души могат да вървят заедно и в живота, и в творчеството:
Интервю на Явор РАЛИНОВ
Видео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Филип Буков: Не мога да бъда харесван от всички
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
