Светът отново се намира в „дълбока несигурност“ заради войната с Иран, която доведе до рязко поскъпване на петрола и газа и засили очакванията за повишаване на лихвите. Въпреки това, еврозоната е в значително по-добра позиция да се справи с кризата в сравнение с периода след руската инвазия в Украйна през 2022 г., заяви в реч във Франкфурт управителят на ЕЦБ Кристин Лагард.
По думите ѝ централната банка няма да бъде „парализирана от колебание“ при реакцията си на енергийния шок, породен от конфликта в Близкия изток. Военните действия, започнали в края на февруари с удари на САЩ и Израел срещу Иран, доведоха до скок на цените на енергията заради почти пълното затваряне на Ормузкия проток и атаките срещу енергийни обекти в Персийския залив.
Лагард подчерта, че въпреки турбуленцията, ЕЦБ разполага с необходимите инструменти за реакция. Според нея инфлацията в момента е близо до целта от 2%, а икономиката на еврозоната остава стабилна, пише Euronews.
„Разполагаме с поетапен набор от възможности за реакция“, посочи тя. В същото време Лагард подчерта, че решенията ще се вземат внимателно: „Няма да действаме, преди да имаме достатъчно информация за мащаба и продължителността на шока… ангажиментът ни за инфлация от 2% в средносрочен план е безусловен“.
Лагард коментира, че паричната политика не може пряко да влияе върху цените на енергоизточниците, но има решаваща роля за ограничаване на вторичните ефекти върху инфлацията. Според Кристин Лагард възможен сценарий в настоящата ситуацията е инфлацията в еврозоната временно да се повиши, но впоследствие да се нормализира. При по-силен и продължителен шок обаче съществува риск и за по-слаб икономически растеж.
На последното си заседание миналата седмица ЕЦБ остави лихвените проценти без промяна, но предупреди за риск от по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж заради войната.
В същото време анализатори вече очакват възможно повишение на лихвите още през следващия месец, за да се ограничи натискът върху цените. Скокът в глобалните цени на петрола и газа вече се отразява в по-високи цени на горивата в еврозоната.
Лагард обаче подчерта, че ситуацията сега е различна от тази през 2022 г. „Първоначалният шок засега е по-малък“, каза тя, като допълни, че икономическата среда днес е по-благоприятна.
При предишната енергийна криза инфлацията вече е била висока заради проблеми във веригите на доставки след пандемията и недостиг на работна ръка. Сега, по думите ѝ, икономиката на еврозоната е по-стабилна, а инфлацията се задържа близо до целевото ниво, което дава на централната банка по-добра позиция за реакция.
