Кървави пари: Клинописни плочки разказват за плащането на кръвнина в древността

За древните асирийски търговци убийството не било просто трагедия или престъпление. То било и икономически проблем. Когато човек загинел, следвали не само разследвания, но и плащания, договорености и дори санкции, които можели да прекъснат цели търговски отношения, съобщава Popular Mechanics.

Нови изследвания върху две клинописни плочки от Кюлтепе (древния Канеш) хвърлят светлина върху тази практика отпреди около 4000 години. Те показват, че в основата на системата стояла т.нар. кръвнина – обезщетение, което трябвало да бъде изплатено на семейството на жертвата.

В староасирийския език тя е известна като dāmum и функционирала като част от ясно уредена правна и дипломатическа рамка.

Плочките, датирани между 1950 и 1750 г. пр.н.е., са анализирани от учени от Анкарския университет и Университета „Гази“ и са публикувани в списанието Adalya. Те допълват над 23 000 вече известни текста от Кюлтепе – един от най-важните търговски центрове на Асирия в Централна Анатолия и Северна Сирия.

От тях става ясно, че сигурността на търговците е била ключов въпрос.

„Асирийските търговци се сблъсквали с различни предизвикателства, като личната безопасност и сигурността на керваните били сред най-сериозните“, отбелязват авторите.

Именно затова местните владетели били длъжни да гарантират защита, а при убийство да открият извършителя и да осигурят обезщетение.

Когато асирийски търговец бил убиван на чужда територия, отговорността падала върху местната власт. Тя трябвало да проведе разследване и да уреди изплащането на кръвнината – било то от страна на извършителя, било от самите власти. Ако това не се случело, последиците можели да бъдат сериозни.

Такъв е случаят с търговеца Еннам-Ашшур. След убийството му царството Таунния отказало да съдейства и да изплати обезщетение. Отговорът на Асирия бил категоричен – прекъсване на търговските отношения. Санкция, която показва, че икономиката и правосъдието вече са били тясно свързани.

Една от новоразчетените плочки съдържа писмо, в което се описва как човек се отправя към град Шинаххутум, за да помогне за събирането на кръвнина за убития брат на търговец. Подобни детайли разкриват, че практиката не е била абстрактен закон, а реална част от ежедневието.

Любопитно е, че не съществувал фиксиран размер на обезщетението. Най-често плащанията се извършвали в сребро, но също и в мед, калай или текстил. Стойността зависела от социалния статус и дори от етническата принадлежност на жертвата.

Договор между градовете Кюлтепе и Ашур показва още по-ясно как е функционирала системата. Ако асириец бъде убит, местната власт не само трябва да изплати определена сума, но и да предаде извършителя.

„Когато кръвта на асириец бъде пролята… ще ни дадете определената сума като кръвнина, а ние ще убием извършителя“, гласи текстът, като изрично се подчертава, че не може да бъде предложен друг човек вместо истинския виновник.

Практиката на кръвнината била толкова дълбоко вкоренена в обществото, че отеква и до днес. Според авторите тя остава част от правните и обичайни системи в различни общества по света, макар и в променена форма.

Така глинените плочки от Кюлтепе разкриват не просто древна правна норма, а един свят, в който животът имал цена . И тази цена била внимателно записвана редом с търговските сделки…

Остани с