} else {
window.googletag = window.googletag || {cmd: []};
googletag.cmd.push(function() {
googletag.defineSlot(‘/118570770/Dnes_Mobile/Dnes_Header_Mobile’, [[300, 100], [320, 120], [320, 50], [250, 250], [300, 250], [300, 50], [120, 240], [320, 100], [336, 280], [300, 75], [180, 150], [200, 200]], ‘div-gpt-ad-1712677558609-0’).setTargeting(‘Device’, [‘mobile’]).addService(googletag.pubads());
// Enable lazy loading with…
googletag.pubads().enableLazyLoad({
// Fetch slots within 1 viewports.
fetchMarginPercent: 200,
// Render slots within 0 viewports.
renderMarginPercent: 50,
// Double the above values on mobile, where viewports are smaller
// and users tend to scroll faster.
mobileScaling: 2.0,
});
// Enable SRA and services.
googletag.pubads().enableSingleRequest();
googletag.pubads().collapseEmptyDivs();
googletag.enableServices();
});
window.document.write(„
„);
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1712677558609-0’); });
window.document.write („
„);
}
]]>
17-11-2017 20-11-2018
Как да разпознаваме здравословната храна?
Факторите, които влияят на качеството на плодовете и зеленчуците
Чуйте статията:
Когато говорим за профилактика на хроничните заболявания, почти винаги се връщаме към едно и също основно правило: хранете се разнообразно, балансирано и възможно най-близо до естествената храна. Лекарите, диетолозите и научните организации са единодушни, че менюто, изградено от плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца, месо, бобови растения и пълнозърнести храни, е фундаментът на доброто здраве. Именно тези базови храни осигуряват протеини, витамини, минерали, фибри и десетки биологично активни вещества, от които зависи нормалната работа на организма.
В предишните материали разгледахме редица фактори, които също влияят върху здравето ни – в какви съдове готвим, какви мазнини използваме и при какви температури ги нагряваме, с какви препарати почистваме кухненските повърхности, какви материи докосват кожата ни. Всички тези детайли имат значение. Но най-прекият контакт на организма с външната среда остава храната – това, което всеки ден поставяме в стомаха си.
„);
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712677954281“).style.display = „none“;
}
}
]]>
И тук се появява един по-рядко обсъждан въпрос. Да се храним с „естествени“ продукти не винаги означава едно и също. Има съществена разлика между домат, откъснат от градина в разгара на сезона, и домат, произведен за масовия пазар, транспортиран на стотици километри и престоял дни в складове и хладилни камери. Същото важи за яйцата, месото, млякото (обект на следващ материал) или зеленчуците – условията на производство, съхранение и транспорт могат да променят значително тяхната хранителна стойност.
Важно е да уточним и нещо друго. Тук няма да говорим за очевидно неблагоприятните храни – рафинираната захар, трансмазнините, силно преработените продукти или бързата храна. Техният ефект върху здравето е добре документиран и рядко е предмет на спор. По-интересният въпрос е друг: как да различим качествените базови продукти от тези, които само изглеждат „естествени“, но всъщност са произведени по начин, който значително намалява хранителната им стойност.
Защото профилактиката на болестите започва не само с това какво ядем, но и с качеството на храната, която избираме.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712829877453“).style.display = „none“;
}
]]>
Как производството влияе върху хранителната стойност на храната
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678022878“).style.display = „none“;
}
]]>
Когато говорим за здравословно хранене, често се съсредоточаваме върху вида на храната – дали ядем плодове и зеленчуци, млечни продукти, яйца или месо. Много по-рядко обаче се замисляме как начинът на производство може да промени състава на тези продукти. А той има значение. Разликата между една и съща храна, произведена при различни условия, може да бъде осезаема както по отношение на вкуса, така и по отношение на хранителната ѝ стойност.
При плодовете и зеленчуците например фактори като почва, климат, количество слънчева светлина и начин на отглеждане влияят върху концентрацията на витамини, минерали и фитохимикали. Растенията синтезират част от тези вещества като защитна реакция към външната среда – към слънчевата радиация, температурните колебания или взаимодействието с микроорганизмите в почвата. Когато растат в по-естествени условия и узряват на растението, те обикновено натрупват по-високи количества биологично активни съединения. При масовото производство обаче често се търсят други качества – устойчивост на транспорт, по-дълъг срок на съхранение и равномерна форма. В резултат на това плодовете и зеленчуците понякога се берат преди пълната им зрялост и доузряват по време на транспортиране и съхранение.
Подобни разлики се наблюдават и при животинските продукти. Съставът на млякото, яйцата и месото е тясно свързан с начина на хранене и условията на живот на животните. Храната, която те получават, влияе върху съдържанието на мастни киселини, витамини и микроелементи в крайните продукти. Например при кокошките хранителният режим може да промени състава на жълтъка, включително съдържанието на някои мастноразтворими витамини и каротеноиди. При млякото и месото диетата на животните също има значение за профила на мастните киселини и концентрацията на определени хранителни вещества.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678108641“).style.display = „none“;
}
]]>
Друг фактор, който често остава извън вниманието на потребителите, е времето между производството и консумацията. Част от витамините – особено витамин С и някои витамини от група В – са чувствителни към светлина, кислород и продължително съхранение. Това означава, че дългият транспорт и престоят в складове и търговски вериги могат постепенно да намалят тяхното количество.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676135608“).style.display = „none“;
}
]]>
Това не означава, че храната, която достига до супермаркетите, е непременно „лоша“ или негодна. Съвременните системи за контрол и съхранение позволяват тя да бъде безопасна за консумация. Но е важно да се разбере, че хранителната стойност на един продукт не зависи само от неговия вид, а и от условията, при които е произведен, съхраняван и транспортиран.
Именно затова, когато говорим за профилактика чрез хранене, въпросът не е само какви храни присъстват в менюто ни, а и какъв е техният произход. Оттук идва и следващият логичен въпрос: има ли признаци, по които можем да различим по-качествените продукти от тези, които просто изглеждат добре на щанда.
Растение без почва – химия или технология?
Ето тема, която много поляризира мненията между хора – традиционалисти, за които животът на растенията е възможен само в пръст, и онези, които вярват, че новите технологии не са задължително вредни.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678163822“).style.display = „none“;
}
]]>
Такъв по-нов метод за производство на храни е хидропонното земеделие – система, при която растенията не растат в почва, а корените им се намират във вода или инертна среда, към която се добавят хранителни вещества. За много хора това звучи почти плашещо. Представата често е, че растението буквално „плува в казан с химия“ и всмуква изкуствени вещества директно в корените си.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676204306“).style.display = „none“;
}
]]>
Истината е, че растенията винаги „смучат химия“, независимо дали растат в градина, поле или хидропонна система. Разликата е, че думата „химия“ често се използва като синоним на нещо вредно, а в действителност растенията не усвояват почва, а химични елементи и минерали. Азот, калий, магнезий, фосфор и желязо са химичните вещества, които корените получават и в естествената почва. При хидропонното отглеждане те просто се подават по контролиран начин и затова това не означава автоматично по-ниско качество или по-вредна храна. Някои подобни системи дори позволяват по-прецизен контрол върху хранителните вещества, по-малко използване на вода и по-нисък риск от определени почвени замърсители и в резултат, отгледаните по този метод растения дори показват по-високи количества от определени хранителни вещества, заради прецизното контролирано хранене. В същото време част от специалистите посочват, че почвата е много повече от среда за закрепване на корените, защото е сложна екосистема, богата на микроорганизми и взаимодействия, които могат да влияят върху вкуса, аромата и синтеза на определени биологично активни вещества.
Затова въпросът не е дали растението е отгледано в почва или във вода, а какво точно получава, колко бързо расте и при какви условия е произведено. Защото и в храната, както често се случва в науката, интуитивният отговор невинаги се оказва правилният.
Плодове и зеленчуци – какво издава качеството им
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678245398“).style.display = „none“;
}
]]>
Когато говорим за плодове и зеленчуци като основа на здравословното хранене, често приемаме, че всички те са еднакво полезни. На практика обаче качеството им може да варира значително в зависимост от начина на отглеждане, времето на прибиране на реколтата, условията на съхранение и разстоянието, което са изминали до щанда. Няколко сравнително прости признака могат да дадат ориентировъчна представа за това доколко един плод или зеленчук е запазил естествените си качества.
Един от първите показатели е ароматът. При много плодове и зеленчуци миризмата е резултат от летливи органични съединения, които се синтезират по време на естественото узряване. Когато продуктът е откъснат твърде рано и доузрява по време на транспорт или съхранение, този аромат често остава значително по-слаб. Именно затова домат, узрял на растението, обикновено има по-интензивна миризма от домат, произведен за дълъг транспорт.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676277107“).style.display = „none“;
}
]]>
Твърдостта и текстурата също могат да бъдат ориентир. Свежите зеленчуци обикновено са стегнати и еластични, защото клетките им съдържат достатъчно вода и запазена структура на клетъчните стени. При продължително съхранение тази структура постепенно се нарушава и продуктът започва да омеква или да губи характерната си хрупкавост.
Друг важен фактор е начинът на отглеждане. В интензивното земеделие често се използват минерални торове и препарати за растителна защита, които позволяват високи добиви и по-устойчиво производство. Така важен става въпросът освен какво съдържа даден продукт, и какво може да се случи с тези вещества след попадането им в организма. При прекомерно азотно торене част от зеленчуците (особено листните като марули, рукола, спанак и цвекло) могат да натрупват по-високи количества нитрати. Самите нитрати не са основният проблем. След попадане в организма част от тях могат да се превърнат в нитрити, а при определени условия да участват в образуването на съединения, известни като нитрозамини. Те от години се изследват заради потенциалната си връзка с повишен риск от някои онкологични заболявания. Именно затова в хранителната индустрия и земеделието съществуват стриктни регулации за допустимите количества.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712678305559“).style.display = „none“;
}
]]>
Темата не се изчерпва само с нитратите. Част от пестицидите, използвани за защита на културите, се обсъждат и във връзка с възможно влияние върху хормоналната система, нервната система и процесите на клетъчна регулация, особено при продължителна експозиция и натрупване. Тук обаче трябва да се направи важно уточнение: наличието на подобен риск не означава автоматично, че храната в търговската мрежа е опасна. В повечето държави съществуват строги ограничения и контрол върху остатъчните количества.
Защо днешните плодове и зеленчуци сякаш се развалят по различен начин?
Много хора имат едно и също усещане, че плодовете и зеленчуците днес не остаряват и не се развалят така, както преди. Вместо постепенно да омекват, да вкисват или бавно да загниват, някои започват да образуват черни петна, да мухлясват за дни или да се превръщат в лигаво разпаднала се маса отвътре. Разбира се, паметта невинаги е безупречен свидетел, но науката дава няколко възможни обяснения:
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676335579“).style.display = „none“;
}
]]>
Начинът, по който една храна се разваля, зависи от множество фактори – от сорта, съдържанието на вода, структурата на клетъчните стени, микроорганизмите по повърхността, температурата и начина на съхранение. Днешните плодове и зеленчуци често изминават стотици километри, престояват в складове и хладилни камери, а много от тях се берат преди пълното узряване, за да издържат по-дълъг транспорт. Освен това съвременните сортове често се селектират така, че да бъдат по-устойчиви при превоз, по-еднакви на външен вид и с по-дълъг срок на годност. Това може да променя структурата на тъканите и начина, по който протича стареенето им. Отделно различни бактерии и гъбички разграждат продуктите по различен начин. Едни причиняват омекване и лигавост, други черни петна, а трети образуват видима плесен. Това не означава автоматично, че съвременната храна е „по-лоша“ или „по-химическа“. Но е още едно напомняне, че плодът и зеленчукът не започват живота си от щанда в магазина, а много по-рано – още от начина, по който са произведени и съхранявани.
Как да разпознаваме по-качествените продукти?
Проблемът е, че потребителят рядко може да оцени подобни разлики с просто око, защото външният вид невинаги е надежден ориентир. Перфектно еднаквите плодове и зеленчуци с идентична форма, размер и цвят често са резултат от селекция, насочена към устойчивост при транспорт, дълъг срок на съхранение и търговски вид. В природни условия растенията рядко произвеждат толкова симетрични плодове. Това само по себе си не означава автоматично по-ниско качество или наличие на повече химична обработка, но подсказва, че продуктът вероятно е създаден с приоритет към масовото производство.
По-полезни ориентири често са други характеристики. Ароматът например може да бъде изненадващо добър показател. Плодове и зеленчуци, узрели естествено на растението, обикновено синтезират повече летливи ароматни съединения. Затова домат, който почти няма миризма, понякога подсказва, че е бил откъснат по-рано и е доузрявал по време на транспорт и съхранение. Същото важи и за текстурата – свежите продукти обикновено са по-стегнати и запазват характерната си структура.
Друг по-надежден ориентир остава сезонността. Когато плодовете и зеленчуците се консумират в естествения им сезон и са преминали по-кратък път от полето до трапезата, вероятността да са запазили повече хранителни вещества и ароматни съединения е по-висока.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„native-wrap-1712676395009“).style.display = „none“;
}
]]>
Как изглежда това на практика?
При доматите ароматът е един от най-добрите ориентири. Добре узрелият домат обикновено има отчетлива миризма още преди да бъде разрязан. Плодове без почти никакъв аромат често са били откъснати по-рано и са доузрявали по време на транспорт и съхранение.
При ягодите силният аромат също често е добър знак. Яркият цвят сам по себе си не е достатъчен – плодът може да изглежда зрял, но да е твърд и почти без миризма. Ароматът при ягодите е резултат от сложни летливи съединения, които се развиват при естественото узряване.
При прасковите и кайсиите леката мекота около дръжката и характерната миризма обикновено са по-надежден ориентир от идеално гладкия външен вид.
При листните зеленчуци (спанак, маруля, рукола) свежестта има особено значение. Увехналите листа не означават само естетичен проблем. При продължително съхранение част от чувствителните витамини и антиоксиданти постепенно намаляват.
При ябълките прекомерният блясък понякога подвежда. Част от търговските ябълки преминават през обработка с восъчни покрития за по-добър вид и по-дълго съхранение. Това не ги прави опасни, но външният вид невинаги е равен на качество.
В общи линии, най-добрият ориентир рядко е един единствен признак. Ароматът, сезонността, текстурата и времето от полето до трапезата често казват повече за храната от нейната симетрия и търговски блясък.
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„horizontal2-1712676277107“).style.display = „none“;
}
]]>
„);
}
if ( DIR.hasOwnProperty(„sectionId“) && DIR.sectionId.includes(136) ) {
// Hide ads when get PR ZONE
document.getElementById(„worktalent-widget-mobile“).style.display = „none“;
}
]]>
‘);
}
]]>
„);
}
]]>
още
Общество
Последни
„);
}
]]>
„);
}
]]>
„);
}
]]>
