Два месеца и половина преди началото на националния конкурс „Най-красивата абитуриентка“, Dir.bg стартира поредица от материали, посветени на подготовката за абитуриентската вечер. Националният конкурс „Най-красивата абитуриентка“ на Dir.bg стартира през май и в него могат да участват всички абитуриентки от страната и чужбина.
Читателите на Dir.bg ще могат да следят надпреварата както в сайта, така и в социалните мрежи, където ще бъдат представяни участничките и техните визии за абитуриентската вечер.
След като вече разгледахме тенденциите при обувките, маникюра и грима, идва ред на още един детайл, който често се оказва решаващ за цялостното излъчване – тенът. Независимо дали става дума за естествен загар, лек бронзов оттенък или дискретен блясък на кожата, цветът и състоянието на тена могат да променят значително начина, по който изглеждат гримът, роклята и цялата визия.
Още от средата на 20. в. индустрията за красота търси начин да „бутилира“ слънчевия тен. Първите масови продукти за изкуствен загар се появяват през 60-те години, когато на пазара излиза Quick Tan – един от ранните автобронзанти на марката Coppertone. Идеята е проста, но революционна за времето си: кожата да придобие бронзов оттенък без излагане на слънце. Така тен-културата се превръща в устойчив естетически стандарт и символ на здраве и активен начин на живот.
Основната активна съставка в повечето автобронзанти и до днес е дихидроксиацетонът, по-известен като DHA. Той действа чрез химична реакция с аминокиселините в най-горния слой на кожата. При този процес се образуват меланоидини – пигментни съединения, които придават характерния златистокафяв оттенък. Те често се бъркат с естествения пигмент меланин, но всъщност са различни.
Меланинът се произвежда от меланоцитите в по-дълбоките слоеве на кожата като реакция на ултравиолетовата радиация, докато меланоидините се формират само в повърхностния слой чрез химична реакция. Именно затова цветът от автобронзанта не се „отмива“, а постепенно избледнява едва когато кожните клетки се обновят.
Макар да се считат за по-безопасна алтернатива на слънчевия тен, автобронзантите не са напълно лишени от особености. При редовна употреба, особено ако ексфолирането на кожата се пропуска, в порите може да се натрупа себум и мъртви клетки, оцветени от пигментите на продукта. Това понякога създава ефект на малки кафяви точки, които под силна светлина изглеждат като потъмнели пори. Козметолозите обясняват, че подобни натрупвания могат да бъдат отстранени чрез редовно почистване на кожата и умерено ексфолиране.
В дерматологията съществува и друга дискусия, свързана с химията на автобронзантите, тази за окислителните процеси в кожата. Когато дихидроксиацетонът, основната активна съставка в повечето продукти за изкуствен тен, реагира с аминокиселините в най-горния слой на кожата, протича химична реакция. В резултат на тази реакция се образуват пигментни съединения, наречени меланоидини, които придават на кожата бронзовия оттенък.
Затова и съвременните формули за автобронзант често съдържат допълнителни антиоксиданти. Това са съставки, които ограничават ефектите на свободните радикали. Комбинирането на такива продукти със слънцезащита също се препоръчва, тъй като изкуственият тен не осигурява никаква защита от UV радиация.
Контрастът между автобронзанта и естествения тен става особено видим, когато се разгледа действието на ултравиолетовите лъчи. При излагане на слънце или на лампи в солариум кожата активира производството на меланин.
Солариумите използват специални лампи, които излъчват ултравиолетова радиация, най-вече UVA и в по-малка степен UVB лъчи. Тези лъчи проникват в кожата и предизвикват бързо потъмняване, но същевременно могат да ускорят разграждането на колагена и еластина.
Освен това многобройни медицински изследвания свързват редовната употреба на солариуми с повишен риск от кожни тумори, включително меланом – най-агресивната форма на рак на кожата. Поради тези рискове Световна здравна организация класифицира солариумите като канцерогенен фактор.
Днес козметичната индустрия постепенно се опитва да замени идеята за „тен на всяка цена“ с по-безопасни алтернативи. Новото поколение продукти предлага по-леки формули, постепенен ефект и съставки, които се стремят да намалят оксидативния стрес върху кожата. Въпреки това дерматолозите напомнят, че нито естественият, нито изкуственият тен трябва да се възприема като знак за здраве, а по-скоро като естетически ефект, който изисква информиран избор и разумна грижа за кожата.
