Чуйте статията:
В последните дни често се говори за потенциален американски десант на ключовия за Иран остров Харг в Персийския залив, като в голяма част от случаите това се представя като един от възможните ходове на Пентагона в търсене на победен край на войната срещу Ислямската република, чиято същинска цел и вероятен край така и не бе формулирана.
Британският в. „Файненшъл Таймс“ рисува сценарий как би се разиграло едно американско нападения срещу Харг и какви са перспективите от подобен ход.
Американските войски се приближават към остров Харг, летейки ниско с самолети и хеликоптери. След кацането те се разпръскват из жизненоважния център за износ на петрол, като през цялото време са под ирански обстрел. Военните се придържат близо до нефтената инфраструктура на острова, за да се прикрият, поставяйки иранския режим пред изключителна дилема: да унищожи нефтените съоръжения, за да стигне до тях или да се въздържи, позволявайки на Вашингтон да поеме контрола над икономическата гръбнак на страната?
Такъв сценарий би могъл да се разиграе през следващите седмици, докато САЩ преценява дали да превземе остров Харг, където 90 процента от нефта на Ислямската република се товарят на танкери, пише изданието.
Тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се надява да сключи споразумение с Иран за прекратяване на бойните действия. Но с хиляди американски морски пехотинци на път и десантни войски, готови за разполагане в региона, превземането на остров Харг е вариант, който Вашингтон обмисля, за да спечели предимство над иранския режим, ако войната ескалира.
Подобен ход би дал на САЩ контрол над практически целия износ на петрол от Иран, което би позволило на Вашингтон да прекъсне приходите, без да унищожава съоръженията и да предизвика хаос на световните петролни пазари.
Това би дало на САЩ и коз в преговорите при всякакви опити да принудят Иран да отвори отново Ормузкия проток, като другите варианти включват завземането на стратегически острови в пролива с цел установяване на контрол над водния път.
Във всеки случай, изпращането на сухопътни войски в Иран би било огромна ескалация, която би изложила американските сили на риск от жертви и би могла да ги въвлече в конфликт с непредвидим изход, пише „Файненшъл Таймс“.
„Въвеждането на сухопътни войски е очевидно по-рискована операция за нашите собствени сили“, казва Карън Гибсън, бивш директор по разузнаването на Централното командване на САЩ, което наблюдава американските военни операции в Близкия изток. Въпреки че САЩ са способни да превземат острова с военни средства, казва тя, предизвикателството е „не само да се превземе островът… а да се задържи“.
Застъпниците за по-твърди военни действия на САЩ в Иран призовават Тръмп да превземе Харг. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм предположи, че режимът ще „изчезне“ без износа на петрол.
Докато преценява вариантите, Пентагонът се готви да разположи хиляди войници от елитната 82-ра въздушнодесантна дивизия. Те са подготвени да го сторят в рамките на 18 часа.
Освен това в региона се изпращат две експедиционни единици на морската пехота (MEU), всяка от които с около 2 200 морски пехотинци. Едната от тях е на път от Япония на борда на USS Tripoli – десантен кораб, който се очаква да пристигне в региона в края на тази седмица.
Министерството на отбраната на САЩ също така е разпоредило на групата Boxer – три кораба, водени от USS Boxer, който превозва войски от Калифорния – да се отправи към региона. Пристигането й ще отнеме три до четири седмици.
Всяка такава единица разполага с пехотен батальон, въздушни бойни части и логистичен батальон. Както USS Tripoli, така и USS Boxer превозват десантни самолети V-22 Osprey. USS Boxer разполага също така със стелт изтребители F-35 и десантни кораби, които могат да излитат от палубата му и да превозват войски и оборудване до брега.
Според бивши американски военни служители една единица би била достатъчна, за да превземе и удържи острова. „Това е класическа операция на морската пехота“, казва Гибсън. „Това е причината за съществуването на морската пехота. Но те ще бъдат принудени да го правят под обстрел“, допълва тя.
Жертвите сред американските войски биха били почти сигурни. Харг, остров с площ от осем квадратни мили, разположен на 15 мили от континенталния бряг на Иран, се намира в обсега на всички ракети, дронове и артилерия на Техеран.
САЩ не са провеждали мащабно морско десантиране под обстрел от битката за Окинава през Втората световна война. По време на инвазията в Ирак през 2003 г. американските войски използваха подобни операции, за да превземат нефтените терминали на полуостров Ал Фау, но срещнаха само слаба съпротива.
Американските сили вече са атакували военните съоръжения на остров Харг, поразявайки повече от 90 цели, включително съоръжения за съхранение на морски мини и бункери за съхранение на ракети. Тези първоначални удари може би вече са първата фаза на операцията за превземането му: подготовка на бойното поле.
Според един ветеран от американските специални сили и бивш служител в Министерството на отбраната, цитиран от „Файненшъл Таймс“, операцията за превземане на Харг би могла да включва много „кратка и ожесточена“ атака с прецизни боеприпаси срещу останалите укрепления на острова и близката суша. Това ще бъде последвано от въздушен десант за доставяне на войски с хеликоптери или самолети.
Има два начина, по които морските пехотинци биха могли да стигнат до острова: по море или по въздух. USS Tripoli би бил най-вероятната платформа за въздушен десант, при който войските биха се качили на борда на самолети V-22 и биха се приземили на острова.
По море морските пехотинци и оборудването ще се придвижат към брега с десантни кораби. Оборудването може да включва бронирани превозни средства, артилерия, ракетни пускови установки HIMARS и средства за противовъздушна отбрана.
Приближаването на корабите до остров Харг обаче ще бъде предизвикателство, тъй като ще се наложи да преминат през „стрелбището“, което представлява Ормузкия проток. Предвид вероятността Иран вече да е минирал пролива, влизането в Персийския залив може да наложи първо да се проведе отнемаща време операция по разминиране — при това под ирански обстрел.
Алтернативен вариант би бил корабите да останат извън Персийския залив, а сухопътните сили да бъдат десантирани само по въздух. Но хеликоптерите и самолетите вероятно биха били уязвими от наземния огън и от дроновете, които иранските сили използват все по-често.
Също така американските сили биха могли вместо това да се опитат да се разположат в оперативна база на сушата. Това би изисквало права за базиране, достъп и прелитане от близките държави от Персийския залив или Йордания, което би поставило тези страни още по-силно на прицела на Иран. Операцията би изисквала също така възможности за презареждане и логистика.
„Това би представлявало не само предизвикателство за тези изисквания за логистика и поддръжка при извънредни ситуации – неща като гориво, медицински услуги и транспорт на сили за бързо реагиране – но и дипломатически предизвикателства при договарянето на базиране, достъп и прелитане“, казва източник на изданието.
Алтернатива на превземането на остров Харг би било завладяването на стратегически острови в самия пролив като част от усилията за контрол над водния път. Островите Ларек, Кешм и Ормуз биха дали на САЩ плацдарм в пролива, но в същото време биха се намирали в обсега на артилерията и дроновете на иранските въоръжени сили.
Освен способността на Иран да окаже военна съпротива обаче, рискът от последици за петролните пазари би могъл да подкопае мисията още от първите часове.
Всяка операция за превземане на остров Харг би била „икономическа война, казва друг източник на вестника. „Воювате в напълно различно и по-сложно пространство“, допълва той. Тава би било по-трудно да се оправдае и пред американския народ с наближаващите междинни избори през ноември.
Ако превземането на Харг би дало на САЩ голяма „преговорна сила“, то обаче изобщо не е ясно дали Техеран би преговарял, вместо да ескалира конфликта. Някои спекулират, че Иран може дори да опита политика на „изпепелената земя“, като унищожи собствената си петролна инфраструктура, вместо да я предаде на противника.
Това означава, че дори ако операцията по превземането на острова премине безпроблемно, тя няма да промени много позицията на САЩ във войната с Иран. Големият въпрос е какво ще стане след това, пише в заключение изданието.
