Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард направи тревожен исторически паралел между настоящото десетилетие и 20-те години на миналия век. В интервю за Николай Танген – ръководител на най-големия суверенен фонд в света с активи от 2 трилиона долара – тя подчерта, че светът отново е изправен пред сходни предизвикателства.
Според Лагард, както преди век двигателят с вътрешно горене и индустриалното производство са били двигатели на промяната, така днес тази роля се изпълнява от развитието и разпространението на изкуствения интелект. Тя напомни, че през 20-те години международната система не е успяла да се справи с геополитическата фрагментация и бързите технологични трансформации, което в крайна сметка е довело до финансовия срив от 1929 г. и последвалата Втора световна война, отбелязва БНР.
Лагард отправи ясно предупреждение, че подобен сценарий може да се повтори, ако правителствата не поставят акцент върху дипломацията вместо върху военни конфликти и ако не провеждат отговорна финансова политика по отношение на публичните бюджети.
Тя заема поста начело на ЕЦБ от 2019 г., като мандатът ѝ изтича през октомври 2027 г., макар че напоследък се появиха спекулации за евентуално по-ранно оттегляне. По време на управлението си тя трябваше да се справя с редица структурни слабости в Европа, включително силната енергийна зависимост и застаряващото население.
Лагард отбеляза, че Европа, като една от най-отворените икономики в света, е особено уязвима към сътресения в цените на енергията – както при кризата през 2022 г., така и при настоящото напрежение около Иран. Според нея тази ситуация ясно показва колко недостатъчно внимание е било отделено на развитието на независими и зелени енергийни източници. Тя подчерта и необходимостта от ускорено развитие на ядрената енергетика.
В интервюто тя разкри и лични моменти, включително случай, при който е напуснала официална вечеря по време на Световния икономически форум в Давос заради изказвания на американския търговски министър Хауърд Лутник, които е счела за неприемливи.
Лагард изрази и по-широко недоволство от начина, по който политиците в Европа вземат решения. По думите ѝ те често се ръководят от краткосрочни цели и изборни цикли, докато ефектите от паричната политика на централните банки се проявяват в рамките на шест до дванадесет месеца.
Тя подчерта, че основната ѝ мисия остава поддържането на ценовата стабилност и защити независимостта на ЕЦБ, особено на фона на напрежението между президента Доналд Тръмп и председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.
Друг важен акцент в разговора беше развитието на дигиталното евро. Лагард призна, че напредъкът е по-бавен от очакваното – пилотната фаза се очаква през 2027 г., а пълното въвеждане – около 2029 г., в момент когато светът постепенно се отдалечава от използването на кеш.
Говорейки за технологиите, тя отбеляза, че Европа вече е изостанала веднъж – при интернет революцията – което е довело до трайна разлика в производителността спрямо САЩ. Днес, при развитието на изкуствения интелект, континентът отново изостава, но има предимство в прилагането на технологиите в индустрията.
Лагард смята, че изкуственият интелект може да има и двоен ефект върху инфлацията – от една страна да я намалява чрез повишена производителност, а от друга да я увеличава заради високите енергийни разходи, необходими за функционирането на технологиите. Тя отбеляза още, че за разлика от електричеството, което е имало нужда от десетилетия, за да се наложи, изкуственият интелект се развива с изключително бързи темпове – само за няколко години.
