Цените в ресторантите и кафенетата в България са се увеличили значително по-бързо от общата инфлация през последните години. При около 43% натрупана инфлация от 2015 г. насам, поскъпването в този сектор достига близо 110%, показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвени за Националния статистически институт.
Този ръст трудно може да бъде обяснен с обичайните фактори като разходи за труд, електроенергия или суровини, коментира старши икономистът в ИПИ Адриан Николов в ефира на „Здравей, България“
„Всеки път, когато се говори за данъчни облекчения, възниква въпросът как сектор, който е увеличил цените си над два пъти, продължава да настоява за различно третиране от това, което има цялата останала икономика. Ако разгледаме индекса на потребителските цени, няма сектор, който да поскъпва повече от хотелите и ресторантите. Самите ресторанти поскъпват дори повече от хотелите“, каза икономистът.
По думите му разликите между ръста на цените и реалните разходи в сектора са значителни и трудно обясними. „Ако сравним дори само с храните, които са основният входен елемент на разходите на едно заведение, при тях увеличението е от порядъка на 85 процента. Има разлика от 30 процента само между храната и индекса на потребителските цени в ресторанта, която е необяснима. Оттам насетне увеличението на разходите за труд и ток е по-малко за същия този период. Има разлика, която е отишла някъде, можем да спекулираме, че е отишла в печалби. Дали това е вярно, могат да кажат самите ресторанти“, допълни той.
Николов отбеляза, че липсва достатъчно подробна официална статистика, която да дава пълна картина за сектора, но въпреки това разликите са ясно осезаеми. „За съжаление няма добър официален източник, който по-системно да показва как изглеждат нещата. Но въпреки това усещането е за много големи разлики. В София цените в заведенията вече са сравними по цени с Прага, Варшава, Букурещ, но това не е официална статистика“, посочи той.
Икономистът коментира и темата за исканията за данъчни облекчения в сектора. „Когато един бизнес отиде при държавата и каже: „Дайте ми отстъпка от данък“, се намираме в една от две хипотези. В единия случай този бизнес се смята за системно важен за българската икономика и по тази причина трябва да бъде фаворизиран на фона на всички останали бизнеси. Другият казус е този бизнес да е изправен пред системни проблеми и затова да се нуждае от държавна подкрепа“, обясни той.
По отношение на икономическата перспектива Николов подчерта, че несигурната международна среда прави прогнозите трудни. „По-скоро ще има дългосрочна инфлация, но не се очаква тя да достигне нивата от 2022-2023 година. Тогава стигнахме двуцифрена инфлация. В момента очакванията са по-скоро за около 4 процента“, прогнозира икономистът.
