И спусна се с гръм аждера в София с Васил Попов да разкаже нова мрачна история

Когато става дума за съвременни феномени на изкуството, първото, което идва на ум е поредицата „Мамник“ на Васил Попов. Хитовият аудиосериал на Storytel бързо се превърна в хит, а след като „Мамник“ заживя на хартия, славата му започна да покорява още много върхове.

И така до 2 април 2026 г., когато се озоваваме на книжната премиера на „Аждер“ – третата книга от поредицата в City Stage – пространство, което бе способно да събере стотици фенове за шок на самия автор.

Васил Попов не вярвал, че ще събере толкова голяма публика за свое представяне. Снимка: Тихомира Крумова

Развълнувани почитатели, колеги и приятели на Васил Попов се събраха в една вечер, където можеха да обсъдят историята или своите теории за нея. Да се докоснат до автора за миг и да му поднесат своите подаръци. Или приношения за омилостивяване, ако се вярва на теорията, че писателят има ясновидски способности, защото каквото бедствие опише в книгите си, то се случва.

Писателят Васил Попов Снимка: Тихомира Крумова

Първите 150 души купили си „Аждер“ от входа получиха подарък от издателство „Колибри“ и Storytel – книгоразделител и дизайнерска картичка, дело на Омана Кацарска, с отпечатано стихотворение, вдъхновило книгата – „Демон“ от Пейо Яворов.

Феновете слушаха историите на автора омаяни. Снимка: Тихомира Крумова

Модератор на събитието беше главният редактор на издателството Десислава Желева, която обяви, че тази премиера ще бъде различна от предишни представяния най-вече заради естеството на въпросите. Тя даде старт на официалната част на събитието като представи автора и изрази облекчение, че е успяла да го убеди да наемат по-голямо пространство за събитието, тъй като той и до днес смятал, че му трябва копацитет за не повече от 50 човека.

Десислава Желева и Васил Попов Снимка: Тихомира Крумова

Васил Попов излезе под съпровода на бурни овации като гръм от аждерина буря. Разговорът, обобщено, започна с добрия стар роден израз „не се заричай, никога не се знае“. Авторът не веднъж е казвал по представяния още от появата на „Мамник“, че не би написал никога книга за змейове, лами или самодиви, защото вече са твърде познати създания от фолклора ни и изтъркани, според него.

В един момент започнал да се задълбава в темата за змейовете и чрез проучванията научил много интересни неща, които самият той не знаел и му показали нова страна на митологичния образ.

Още с излизането на „Мамник“ писателят твърдеше, че няма да пише за змейове, но след по-задълбочени проучвания това решение се променило. Снимка: Тихомира Крумова

„Аз исках да разгледам корените на този мит, от къде произлизат аждерите (змейовете), от къде са дошли, малко повече археология да вкарам. Колкото повече задълбавах, толкова повече се вманиачавах на тази тема“, каза Васил Попов.

Авторът разказа за двете 3D принтирани статуетки на мамник, направени от фен. По-голямата е демонстрация на чудовището от представите на Попов, а по-малката бе мамникът от сериала.

Двете 3D принтирани статуетки са създадени от фен с помощта на автора. Снимка: Тихомира Крумова

„Мамник“ и „Лехуса“ са известни със своите интерпретации на народни песни, а особено в „Мамник“ гръбнакът на историята е народната песен за Лазар и сестра му Петкана. В случая на „Аждер“ историята и особено образът на змея се въртят около стихотворението „Демон“ на Яворов.

Макар и неуверен в своите възможности за изразително четене, авторът го прочете на своята публика. Гласът му разтърси залата, горещ студ се плъзна като хлъзгава змия покрай масите, буря засвистя в сърцата. Стиховете на Яворов разказаха историята на демона, на смъртта, но и на изкуплението. Без да искат разказаха за образа на един аждер.

„Ако четете народни песни, свързани със змейове, там винаги сватбата със змея и това една жена да бъде отвлечена от змей се възприема по-скоро като метафора за смъртта“, каза по-късно Васил Попов.

Той сподели и че в „Аждер“ читателите ще разберат повече за вражалицата Дана, която се появява още в „Мамник“.

Васил Попов смята „Мамник“ за много важна поредица за българската жанрова литература. Снимка: Тихомира Крумова

Както стана ясно още на премиерата на „Лехуса“, втора и трета книга е трябвало да са една, но историята е станала твърде дълга и затова авторът решил да ги раздели. Не се е наложило да прави големи промени в „Аждер“, защото всичко е било планирано предварително.

Писателят сподели и как обича при всяка следваща книга да предизвиква актьора Владимир Пенев все повече. В случая на аудиосериала „Аждер“ използва образа на старицата Елза, която не само че говори на странджански диалект, но и през ларингофон.

„Аждер“ и „Лехуса“ е трябвало да са една книга, но в последствие биват разделени. Снимка: Тихомира Крумова

Друга забавна история, която той сподели от социалните мрежи е свързана с фейсбук група, наречена „Младите кокошкари“. В тази група открил снимка на черна кокошка, а в коментар някой очевиден почитател на книжната поредица написал: „Моят мамник“.

„Всяко пиле, всичко, което е черно му викат мамник, че дори и в групата „Млади кокошкари“. Викам си: „Аз стигнах висотите тук!“. Няма „Букър“, няма „Нобел“!“, сподели през смях той.

Мамникът и неговият създател Снимка: Тихомира Крумова

Относно клетвите в книгите си и особено в „Мамник“ той каза, че за него клетвата трябва да е дълга, подробно и добре написана, за да има въздействие върху читателя.

Васил Попов е доволен от сериала заради цялата работа на екипа зад него от ефектите, през актьорите до музиката и режисурата. Радва се, че навсякъде текат дискусии за него и че онези, които първо са гледали сериала са решили да посегнат и към книгите.

Васил Попов разказа много забавни и интересни истории, свързани с писането и неговите фенове. Снимка: Тихомира Крумова

„Досега никога не е имало такава симбиоза между различни носители: аудио книга, хартиена книга и вече сериал“, каза Десислава Желева.

Тя припомни за една среща, където е имало въпрос от публиката относно приемствеността между писателите, като според нея, по-скоро е целял да „жегне“ автора за това, че е адаш на друг писател на име Васил Попов.

Васил Попов и Десислава Желева обърнаха внимание на темата за приемствеността между писателите. Снимка: Тихомира Крумова

Дискусията, която се е водела в един момент е дали не е трябвало сегашният Васил Попов да си промени името поне малко, за да не засенчва другия писател, починал през 80-те.

„Приемственост не е цитиране на имена или промяна на име“, каза главната редакторка на „Колибри“. „Приемственост между автори от различни поколения е да караш хората да четат стари неща и да напомняш за тях.“

Не беше трудно пространството да се напълни с множество развълнувани читатели. Снимка: Тихомира Крумова

Васил Попов не възнамерява да си сменя името не само защото книгите вече са издадени, но и защото не мисли, че някой би го объркал с вече починал автор, който няма как да издава нови книги със съвременни теми.

„Най-лошото, което може да се случи е покрай мен евентуално някой може да посегне към книгите на един позабравен, не заради мен, автор“, заключи писатетелят.

Още преди началото на събитието огромна опашка се виеше като змия, гладна за книги. Снимка: Тихомира Крумова

Освен за авторите на фолклорни книги и поезия, от които се е повлиял, Попов отбеляза, че се радва как „Мамник“ се е превърнал в успех за жанровата литература, тъй като едва до скоро на нея се е гледало като на второ качество литература.

След официалната част с въпросите дойде време за друга изненада от програмата – тематична игра. На случаен принцип бяха избрани двама души, които се качиха на сцената, за да отговарят на въпроси и да получат награди. В един момент дори и самият автор мина през част от въпросите.

По време на премиерата се проведе тематична игра. Снимка: Тихомира Крумова

Последваха въпроси от публиката, като стана ясно, че четвъртата книга „Караеврен“ е написана и в момента се редактира. Вечерта завърши с единствена по рода си торта с величествен аждер, змии и димящ кладенец, след което всички почитатели имаха възможността да се сдобият с автографи от автора.

Васил Попов получи димяща торта с аждер, змии и кладенец Снимка: Тихомира Крумова

Опашката беше дълга, но химикалките имаха достатъчно мастило, ръката на Васил Попов бе непоколебима, а усмивката – пълна с радост с намек на пакостливост на хлапак, който няма търпение читателите да разберат какво им е подготвил в следващото приключение.

Васил Попов вече е усвоил изкуството на бързото подписване. Снимка: Тихомира Крумова

Премиерата на „Аждер“ се превърна в поредното доказателство, че има глад и публика за фантастични истории, които да плашат, но и вълнуват като гръмотевична буря. Сред забавните истории на Васил Попов от премиерата се открои и още нещо: поредицата „Мамник“ е новият български попкултурен феномен, който дава заявка, че ще се задържи още дълго време. А може би в тези тревожни времена имаме нужда точно от това.

„Аждер“ е третата част от хитовата поредица „Мамник“ Снимка: Тихомира Крумова

Авторът обърна внимание на всеки почитател. Снимка: Тихомира Крумова